ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Арт стената, която донесе вдъхновение на столичани

Арт стената, която донесе вдъхновение на столичани

Снимка: Даниел Леков

Постепенно тенденцията преминава към рисунки върху стените, а дори легенди като Микеланджело Буонароти и Леонардо Да Винчи са част от историята на мюрълите, която изживява първия си пик в Мексико през 20-те години на 20-и век. Тогава се заражда движението на мексиканския мюрълизъм, който възприема рисунките по сгради като символ на визуалната комуникация.

Именно това успява да постигне и Мила Лозанова - дизайнът на рисунката й е разположен в рамка, така че да изглежда сякаш я наблюдаваме през прозорец. Върху перваза на въображаемия прозорец е изобразена кана за чай, символизираща на усещането за уют в дома, топлина към близките и гостоприемство към непознатите.
Парата от чайника пък описва път, който се извива през композицията до най-горната част на рамката, за да обедини идеята за трансформацията и прогреса.

Протегната ръка символизира желанието да бъдем едно цяло, а в центъра на рисунката е, разбира се, сърцето. То е от две части и от два цвята, което ни напомня колко е важно да сме заедно. Виждаме и двете прегръщащи се фигури, символ на приобщаването. Над цялата рисунка пък вали дъжд от конфети!

Между всички тези мотиви са вплетени и ценни думи, които допълват основната идея. Изписани са „Сме, Принадлежим, Споделяме, Приобщаваме, Успяваме“, за да ни напомнят, че всички сме хора и именно човешкото в нас ни позволява да създадем ценния конструкт, наречен общество.  

 

 

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си с мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая вин...