Изкуство

Арт стената, която донесе вдъхновение на столичани

Разположена между улиците „Гурко“ и „Георги Раковски“

Арт стената, която донесе вдъхновение на столичани

Снимка: Даниел Леков

Изкуството няма за цел просто да изрази своя създател, но и да вдъхнови хората, докоснали се до него. Именно това успя да постигне талантливата илюстраторка Мила Лозанова – момиче от града, закърмено с изкуството от самото си раждане. В София през октомври се появи нейната нова творба, изпълнена с множество послания и създадена в колаборация с Филип Морис България. Творението изгря върху стена, разположена на емблематичния ъгъл между улиците „Гурко“ и „Георги Раковски“ и ни представя същинска феерия от цветове, която не просто е наслада за сетивата, а символизира единство и хармония.

Затова и местоположението съвсем не е избрано случайно – стената е в непосредствена близост до исторически най-разнообразния квартал на София, където съжителстват български, еврейски, турски, арменски, гръцки общности. Районът символизира единство и толерантност, събрани в творбата на Лозанова.

Тя ни е добре позната със своя неповторим творчески подход. Мила има докторска степен по приложни изкуства и изкуствознание и е носител на две престижни награди – една за дебют и една за млад автор от International Triennial of Stage Poster. Именно нейната креативност я прави един от най-добрите постер артисти у нас.

„Илюстрацията в най-класическата си форма не се появява свободно в градската среда, тя присъства на места и по някакъв повод. Това е предизвикателството – да я извадиш от контекста и да развълнуваш тези, които не са я търсили, а са я срещнали случайно. Илюстрацията има силата да променя градската среда, било то с нов мащаб, с нова функция, с нова енергия“, споделя илюстраторката. Всъщност историята на рисунките по сгради, (наричани още мюръли) е също толкова богата, колкото и човешката история. От появата на човека преди около 200 000 години пр.Хр., рисунките по стените свидетелстват за живота на нашите предци и до днес са обект на широко тълкувание.

 

Продължава на следващата страница... 


Постепенно тенденцията преминава към рисунки върху стените, а дори легенди като Микеланджело Буонароти и Леонардо Да Винчи са част от историята на мюрълите, която изживява първия си пик в Мексико през 20-те години на 20-и век. Тогава се заражда движението на мексиканския мюрълизъм, който възприема рисунките по сгради като символ на визуалната комуникация.

Именно това успява да постигне и Мила Лозанова - дизайнът на рисунката й е разположен в рамка, така че да изглежда сякаш я наблюдаваме през прозорец. Върху перваза на въображаемия прозорец е изобразена кана за чай, символизираща на усещането за уют в дома, топлина към близките и гостоприемство към непознатите.
Парата от чайника пък описва път, който се извива през композицията до най-горната част на рамката, за да обедини идеята за трансформацията и прогреса.

Протегната ръка символизира желанието да бъдем едно цяло, а в центъра на рисунката е, разбира се, сърцето. То е от две части и от два цвята, което ни напомня колко е важно да сме заедно. Виждаме и двете прегръщащи се фигури, символ на приобщаването. Над цялата рисунка пък вали дъжд от конфети!

Между всички тези мотиви са вплетени и ценни думи, които допълват основната идея. Изписани са „Сме, Принадлежим, Споделяме, Приобщаваме, Успяваме“, за да ни напомнят, че всички сме хора и именно човешкото в нас ни позволява да създадем ценния конструкт, наречен общество.