Изкуство

Аскеер – още едни театрални награди

Аз съвсем честно не разбирам защо има две награди за театър в България? С почти еднакви имена – Икар и Аскеер, за едни и същи спектакли, актьори и театрални постижения и с почти еднакви церемонии. Аз се опитах да удвоя за себе си удоволствието от това да видя двойно наградени някои от най-хубавите спектакли, които ние, момичетата, гледахме през последната година и за които сме ви разказвали тук. Надявам се и самата театрална гилдия да гледа така – с двойно удоволствие на двойния си шанс. Наградите Аскеер съществуват вече 22 години, което беше повторено на церемонията излишно много пъти.

Аскеер – още едни театрални награди

Аз съвсем честно не разбирам защо има две награди за театър в България? С почти еднакви имена – Икар и Аскеер, за едни и същи спектакли, актьори и театрални постижения и с почти еднакви церемонии. Аз се опитах да удвоя за себе си удоволствието от това да видя двойно наградени някои от най-хубавите спектакли, които ние, момичетата, гледахме през последната година и за които сме ви разказвали тук. Надявам се и самата театрална гилдия да гледа така – с двойно удоволствие на двойния си шанс.

Наградите Аскеер съществуват вече 22 години, което беше повторено на церемонията излишно много пъти. Предполагам това означава, че конкурентните награди са сравнително нови… Самата Аскеер-ова церемония е подобаващо бляскава и официална на вид и неочаквано фалшиво-развлекателна по съдържание – имам предвид тези леко неясни и неоправдано дълги музикални прелюдии преди всяка номинация. Не може ли просто по човешки да се обяви какво предстои, а трябва да се разиграват „сценки“ или да се пеят песнички, повечето от които са толкова нелепи и откровено глупави, че вероятно служат просто за повод на сцената да се появят онези актьори, които не са номинирани. И да покажат защо! 

Иначе съм много щастлива от избора на журито и всъщност това е и поводът да споделя с вас, момичета, радостта си и пак да си припомним някои от спектаклите, които толкова много ни харесаха. Любимият ни Явор Гърдев получи наградата за режисьор и за най-добър спектакъл за „Нощна пеперуда“ (тук), Весела Бабинова получи наградата за дебют – аз искрено виках и плясках пред телевизора; Теодора Духовникова получи награда за поддържаща роля за „Ръкомахане в Спокан“ (тук) и още някои от техническите награди отидоха при Явор и представленията му. Наградата за българска пиеса беше връчена на Георги Тенев и Иван Добчев за „Завръщане във Витенберг“ – едно представление, което откровено не ми хареса ( тук), а за цялостно творчество беше награден Асен Шопов, чиято великолепна постановка „Да се провреш под дъгата“ имаме редкия шанс да гледаме почти непроменена близо пет десетилетия след премиерата й (тук). Наградата за мъжка роля спечели Камен Донев за „Животът е прекрасен“ в оспорвана конкуренция с Владимир Пенев, номиниран за цели пет роли (тук).

Театралният сезон продължава и през юни, подарете си поне един от тези спектакли, няма да съжалявате!