Изкуство

Assassin, истинският китайски ъндърграунд

Вцепенен и очарован...

Assassin, истинският китайски ъндърграунд

Най-дълбоко критата тайна сред кино-снобите по света и истински ъндърграунд феномен е китайският "The Assassin" на режисьора Хсиао-Хсиен Хоу ("Пътешествието на червения балон"; "Three times"; "The Puppet Master"; "Millennium Mambo"). Филмът е  фаворит за чуждоезичен "Оскар", спечелил е седем награди (и тази за режисура в Кан), обаче има оценка 6.5 в IMdb и проблеми с разпространението и публиката. Всъщност скромният симпатичен режисьор от години има възторжено признание от гилдията и почти никакво от зрителите...

Ние Ийнянг (Ки Шу) е красива като древнокитайска илюстрация (белоснежна кожа, кървавочервени бузи, гарванова коса, високи скули, изваяно лице, атлетична фигура), която през седми век (бурно политическо време) е... талантлив и безмилостен убиец, обучена от зла, източена като горска елха, властна, праволинейна и фанатична монахиня. Само че при изпълнение на една задача, Ийнянг се проваля - пожалва корумпиран велможа. За наказание монахинята я праща да ликвидира братовчед си Тиян Джан (Чен Чан), областен владетел със сложни отношения с трона - закален, трениран и жилав младеж с бойни умения и външност на млад бог.

В дълги периоди от време не се разбира почти нищо от случващото се на екрана (и причината не е в превода, както първоначално си мислех, прочетете първия отзив в IMdb: "Нищо не разбрах от този объркан, скучен и слаб филм...". Действието, фабулата и визията обаче буквално те всмукват и те смилат като гигантски чревен тракт, от който не можеш да излезеш до края, вперил втренчен поглед в екрана, без да усетиш близо двата часа екранно време, вцепенен и очарован.

Присъстваш на среща между Рой Андершон (живи картини, нарисувани от ренесансов майстор), Жан Имоу (ярките цветове, сами по себе си действащо лице) и Тарковски (ритъм, хипнотично натраплив разказ и търсено мудно и умозрително развитие, прорязано от екшън-проблясъци)...[[more]]"Уменията ти са несравними, но умът ти е подвластен на чувствата" прошепва монахинята при последната им среща с Ийнянг. А героинята, минала през терзания, жестоки битки и изпитания, потегля към неизвестността, вече съвсем друг човек. Защото дали да се подчини или да прости, да убие или да се опълчи на обстоятелствата и заповедите, водена от новооткритите си идеали и наново разпалени чувства, решава вече само тя...

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.