ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Аз, Фойербах“ – Стефан Мавродиев на 75 години

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Идеалната пиеса за 75-годишнината на Стефан Мавродиев. Историята на един актьор, не от най-великите, но от най-влюбените в професията. Историята на един възрастен мъж, който още носи в себе си светлина и страст.

Първото ми очакване към моноспектакъла на Стефан Мавродиев ще обясня с една случка от преди няколко седмици. На премиерата на „Лунните деца“ до мен на първия ред седяха Койна Русева и Станка Калчева. Двете са колежки на Мавродиев в Младежкия театър и така искрено и от сърце се радваха на всяко негово появяване на сцената, че си казах: Този човек сигурно е забележителен, щом колегите му го обичат толкова много.

Да, Стефан Мавродиев е забележителен! В пиесата на Танкред Дорст той играе възрастен актьор, който не е излизал на сцена от седем години, през които с него са се случили тъжни неща и сега е последният му шанс да се върне към живота. Защото актьорът живее само на сцената. И независимо, че в залата няма режисьор, който да чуе монолога му, а само един твърде млад и твърде безразличен асистент (Ахмед Юмер), Фойербах с енергия и страст ще изиграе пред нас ролята на живота си.

Режисьорът Владимир Люцканов разказва, че когато дал текста на Стефан Мавродиев и след известно време го попитал за мнението му, актьорът отговорил: „Аз вече научих 20 страници“. Така напълно естествено и с любов се ражда това представление, в което Стефан Мавродиев успява да покаже много от своя актьорски „арсенал“ – от смях до сълзи, с енергия и страст, за която повечето му връстници могат само да му завиждат.

И понеже поводът е празничен, седнала сред публиката в салона, си мислех кои са моите най-отчетливи спомени за Стефан Мавродиев в театъра от последните години. Може би най-близката му роля до тази в „Аз, Фойербах“ е тази в „Чинечита“ в театър 199. За енергията и иронията в ролята му на хазяина на студентите в „Лунните деца“ – последната постановка, в която го гледах съвсем наскоро. Или за напълно неочаквания за мен режисьорски талант в прекрасната постановка „Иванов“. Всъщност, оказва се, че Стефан Мавродиев е велик актьор. Пожелаваме му от сърце творческо дълголетие!

 Заслужава си да гледате и тази пиеса

 

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...