Идеалната пиеса за 75-годишнината на Стефан Мавродиев. Историята на един актьор, не от най-великите, но от най-влюбените в професията. Историята на един възрастен мъж, който още носи в себе си светлина и страст.
Първото ми очакване към моноспектакъла на Стефан Мавродиев ще обясня с една случка от преди няколко седмици. На премиерата на „Лунните деца“ до мен на първия ред седяха Койна Русева и Станка Калчева. Двете са колежки на Мавродиев в Младежкия театър и така искрено и от сърце се радваха на всяко негово появяване на сцената, че си казах: Този човек сигурно е забележителен, щом колегите му го обичат толкова много.
Да, Стефан Мавродиев е забележителен! В пиесата на Танкред Дорст той играе възрастен актьор, който не е излизал на сцена от седем години, през които с него са се случили тъжни неща и сега е последният му шанс да се върне към живота. Защото актьорът живее само на сцената. И независимо, че в залата няма режисьор, който да чуе монолога му, а само един твърде млад и твърде безразличен асистент (Ахмед Юмер), Фойербах с енергия и страст ще изиграе пред нас ролята на живота си.
Режисьорът Владимир Люцканов разказва, че когато дал текста на Стефан Мавродиев и след известно време го попитал за мнението му, актьорът отговорил: „Аз вече научих 20 страници“. Така напълно естествено и с любов се ражда това представление, в което Стефан Мавродиев успява да покаже много от своя актьорски „арсенал“ – от смях до сълзи, с енергия и страст, за която повечето му връстници могат само да му завиждат.
И понеже поводът е празничен, седнала сред публиката в салона, си мислех кои са моите най-отчетливи спомени за Стефан Мавродиев в театъра от последните години. Може би най-близката му роля до тази в „Аз, Фойербах“ е тази в „Чинечита“ в театър 199. За енергията и иронията в ролята му на хазяина на студентите в „Лунните деца“ – последната постановка, в която го гледах съвсем наскоро. Или за напълно неочаквания за мен режисьорски талант в прекрасната постановка „Иванов“. Всъщност, оказва се, че Стефан Мавродиев е велик актьор. Пожелаваме му от сърце творческо дълголетие!
Заслужава си да гледате и тази пиеса
