Изкуство

Аз плащам

Самотният и богат Александър Амикар е разочарован от жените, от приятелите си и от живота. Ето защо той решава да си купи малко емоции и щастие по единствения сигурен начин – като си плати за тях. Наема един безработен да бъде негов приятел, една залязваща актриса да играе негова съпруга и една млада проститутка да се преструва на негова дъщеря. С това измислено семейство той се опитва да навакса за всички пропуснати моменти на близост, но животът е странен и далеч по-абсурден от нашите сценарии и очаквания и понякога ни дава много повече от онова, за което сме платили.  В общи линии

Аз плащам

Самотният и богат Александър Амикар е разочарован от жените, от приятелите си и от живота. Ето защо той решава да си купи малко емоции и щастие по единствения сигурен начин – като си плати за тях. Наема един безработен да бъде негов приятел, една залязваща актриса да играе негова съпруга и една млада проститутка да се преструва на негова дъщеря. С това измислено семейство той се опитва да навакса за всички пропуснати моменти на близост, но животът е странен и далеч по-абсурден от нашите сценарии и очаквания и понякога ни дава много повече от онова, за което сме платили. 

В общи линии това е сюжетът на пиесата „Аз плащам“на Ив Жамиак в Народния театър. В случая зрителите получават точно онова, за което са платили – забавна и леко повърхностна френска пиеса, на моменти красива, като цяло приятна и може би малко по-дълга от необходимото. За щастие всички актьори играят прекрасно, Аня Пенчева като застаряваща актриса е просто във вихъра си, трябва да отбележа превъзходните й костюми, Михаил Петров като Александър е безупречен, Йорданка Кузманова и Георги Мамалев са много забавни, а София Бобчева и Христо Терзиев са абсолютно на нивото на по-прочутите си колеги. Аз лично се смях по-малко, отколкото хората в залата като цяло, но съм доволна от видяното и мога спокойно да препоръчам този спектакъл.