ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Аз плащам

Аз плащам
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Самотният и богат Александър Амикар е разочарован от жените, от приятелите си и от живота. Ето защо той решава да си купи малко емоции и щастие по единствения сигурен начин – като си плати за тях. Наема един безработен да бъде негов приятел, една залязваща актриса да играе негова съпруга и една млада проститутка да се преструва на негова дъщеря. С това измислено семейство той се опитва да навакса за всички пропуснати моменти на близост, но животът е странен и далеч по-абсурден от нашите сценарии и очаквания и понякога ни дава много повече от онова, за което сме платили. 

В общи линии това е сюжетът на пиесата „Аз плащам“на Ив Жамиак в Народния театър. В случая зрителите получават точно онова, за което са платили – забавна и леко повърхностна френска пиеса, на моменти красива, като цяло приятна и може би малко по-дълга от необходимото. За щастие всички актьори играят прекрасно, Аня Пенчева като застаряваща актриса е просто във вихъра си, трябва да отбележа превъзходните й костюми, Михаил Петров като Александър е безупречен, Йорданка Кузманова и Георги Мамалев са много забавни, а София Бобчева и Христо Терзиев са абсолютно на нивото на по-прочутите си колеги. Аз лично се смях по-малко, отколкото хората в залата като цяло, но съм доволна от видяното и мога спокойно да препоръчам този спектакъл.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...