ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Аз, Тоня” – когато майка ти е кучка

„Аз, Тоня” – когато майка ти е кучка

В този силен за жените в киното сезон има няколко филма със специален фокус върху отношенията майка-дъщеря, които се конкурират за големи награди, и единият е „Аз, Тоня”. Онази вечер Алисън Джени, която играе Лавона Голдън, майката на Тоня Хардинг, получи „Златен глобус” за изпълнението си, а според мен името й вече е гравирано и върху статуетка „Оскар”.

Филмът под режисурата на Крейг Гилеспи разказва за живота на Тоня Хардинг (Марго Роби) – една от най-големите фигуристки, раждали се някога, и първата жена, заковала троен аксел на леда.

Случаят на Тоня познаваме от сензационните новини навремето – тя е лошата вещица, организирала нападението срещу красивата, грациозна американска принцеса Нанси преди олимпийските игри в Лилехамер през 1994 г., за да си проправи път към медала.

За да се получи обаче по-достоверен и по-пълен разказ от това, което помним, създателите на „Аз, Тоня” правят задълбочени интервюта с основните участници и решават да разкажат историята им така, както са я чули – много противоречива и без присъди.

Тоня е родена в изключителна бедност и безперспективност в среда на пропаднали типове и е това, което се разбира под „беден бял боклук”. Майка й, след няколко брака, има пет-шест гърла за изхранване и работи като сервитьорка на дълги смени. Сурова, озлобена жена, истинска зла кучка и пълна откачалка, която няма никакви задръжки да бие и малтретира детето си, което оставя на леда, за да има една грижа по-малко в ежедневието.

Талантът на Тоня не я кара да се чувства горда или подкрепяща, а

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.