Изкуство

„Аз, Тоня” – когато майка ти е кучка

В този силен за жените в киното сезон има няколко филма със специален фокус върху отношенията майка-дъщеря, които се конкурират за големи награди.

„Аз, Тоня” – когато майка ти е кучка

[[more]] В този силен за жените в киното сезон има няколко филма със специален фокус върху отношенията майка-дъщеря, които се конкурират за големи награди, и единият е „Аз, Тоня”. Онази вечер Алисън Джени, която играе Лавона Голдън, майката на Тоня Хардинг, получи „Златен глобус” за изпълнението си, а според мен името й вече е гравирано и върху статуетка „Оскар”.

Филмът под режисурата на Крейг Гилеспи разказва за живота на Тоня Хардинг (Марго Роби) – една от най-големите фигуристки, раждали се някога, и първата жена, заковала троен аксел на леда.

Случаят на Тоня познаваме от сензационните новини навремето – тя е лошата вещица, организирала нападението срещу красивата, грациозна американска принцеса Нанси преди олимпийските игри в Лилехамер през 1994 г., за да си проправи път към медала.

За да се получи обаче по-достоверен и по-пълен разказ от това, което помним, създателите на „Аз, Тоня” правят задълбочени интервюта с основните участници и решават да разкажат историята им така, както са я чули – много противоречива и без присъди.

Тоня е родена в изключителна бедност и безперспективност в среда на пропаднали типове и е това, което се разбира под „беден бял боклук”. Майка й, след няколко брака, има пет-шест гърла за изхранване и работи като сервитьорка на дълги смени. Сурова, озлобена жена, истинска зла кучка и пълна откачалка, която няма никакви задръжки да бие и малтретира детето си, което оставя на леда, за да има една грижа по-малко в ежедневието.

Талантът на Тоня не я кара да се чувства горда или подкрепяща, а


е гориво за още и още злост, която излива в ново и ново насилие. Когато Тоня се хвърля в прегръдките на „първия, който й казва, че е красива”, и се омъжва за него, у Лавона не се активира никакъв майчински инстинкт да предотврати повтаряне на собствената си клета участ. Оттам до пълния провал на кариерата и живота на детето ѝ цъка таймер, ехото на който Тоня Хардинг чува до ден днешен...

Марго Роби е изключителна в ролята на Тоня (актрисата е и продуцент на филма) и е прекарала безчет часове в тренировки, за да се чувства поне по-комфортно на леда в сцените на тренировки и състезания. Марго е използвала две титулярки дубльорки и робот, които да се доближат до способностите на Тоня. Тъй като на света няма фигуристка, която да изпълни троен аксел за сцената, в която Хардинг го прави, са обмисляли какви ли не варианти, включително да извикат мъж да го изпълни (някои от тях го могат). В крайна сметка се спират на сложен монтаж, включващ множество двойни аксели, снимани от различни ъгли. 

Но това не е от онези истории за упорит труд и златен медал накрая, нито за сбъдването на американската мечта. „Аз, Тоня” е история, която доказва, че колкото и талантлив да си, дори спортът не може да ти помогне и да те измъкне от калта, ако нямаш едничка душа на този свят, която да те обича искрено и да ти мисли доброто.