Изкуство

Балканска мелодия/Balkan Melodie

Тази година откриването на Киномания беше по-различно и във всяко отношение по-симпатично от обикновено – с концерт на ансамбъла „Мистерията на българските гласове“ и документален филм за тях и музиката на Балканите.

Балканска мелодия/Balkan Melodie
Тази година откриването на Киномания беше по-различно и във всяко отношение по-симпатично от обикновено – с концерт на ансамбъла „Мистерията на българските гласове“ и документален филм за тях и музиката на Балканите.
 
Най-напред на сцената се появиха певиците от ансамбъла, облечени в шест вида носии, всичките различни и много красиви, зад тънка завеса, което заедно с особеното звучене на гласовете им направи преживяването наистина мистично. Всъщност ансамбълът не пее точно народни песни, а обработен фолклор, който е приятен за слушане и смесва автентичните мелодии с фонова хорова музика, така че звукът е много плътен и красив. Признавам си, че не разбирам нито една дума от това, което пеят, но това изобщо не ми попречи да разбера кои песни са тъжни, а кои закачливи, защото това прекрасно си личи по гласовете и мелодиите. Чудесно начало!
 
След това започна филмът „Балканска мелодия“, германско-швейцарско-българска копродукция, която разказва историята на Марсел Селие, който преди половин век открива за света балканската музика. Марсел е мениджър в металургична компания, но извън работата целият му живот е посветен на музиката и по-точно на музиката от Балканите, която той обожава и до днес. Заедно с жена си Катрин, той започна да обикаля Румъния и България още през 50-те години на миналия век и открива, записва и популяризира различни изпълнители и певци, сред които и „Мистерията на българските гласове“ – име, измислено от самия него. Във филма има уникални кадри и разкази от обиколките му, както и прекрасни записи на откритите от него музиканти.
 
Няма как да се разкаже документален филм, в него всеки епизод е различен, забавен или меланхоличен, публиката реагираше непрекъснато със смях и ръкопляскане. Няма къде, освен във филм като този, да се видят румънски сватби от преди половин век; керамичните надгробни плочи на цигански музиканти с красиви цветни мозайки; репетициите на българските певици с палта, в ледена зала без парно; да се чуе изпълнение на музиката на Енио Мориконе на румънска панфлейта или мелодията от Джеймс Бонд, изпълнена от цигански оркестър. Всички хора в този филм свирят и пеят не за пари, а просто така, от любов към тази музика, която носят в сърцето си и тя просто не може да остане несподелена. Самият Марсел разказва, че най-хубавата музика „за душата“ винаги остава извън записите.
 
Ако имате възможност, гледайте този филм. Защото емоциите в него са съвсем истински и до една напълно познати. И защото ако музиката, която обичаме, може да ни разплаче или усмихне, от тази във филма просто ви се свива сърцето – точно там, под ребрата, където сигурно носим частица от тази мистериозна, огромна балканска душа…