ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Балът на крадците

Балът на крадците

Ох, дори не знам как стана така, че пак отидох на постановка на Тиери Анкур. Но,  факт – този път гледах Балът на крадците. Ами... все едно гледах пак Идеалният мъж, за който вече писахме тук. Същите актьори, същото преиграване. Само дето този път беше  доста по-поносимо, може би защото текстът на Жан Ануй е забавно-лековат, и направо си плаче за такъв  режисьорски прочит .  Странно ми е само как някои от главните действащи лица като че ли бяха сменили костюмите и репликите, без да разберат, че са в друга постановка. Тези, които си струва да бъдат отбелязани, са по-епизодичните изпълнения  като тези на Стоян Алексиев и Михаил Петров и донякъде на Захари Бахаров. Добавям и семплата, но приятна сценография и като цяло завършвам с това, че дори да не сте седнали на крайни места, действието е само едно и като цяло не се налага да вдигате хора, за да излезете по средата.

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...