Балът на крадците

Ох, дори не знам как стана така, че пак отидох на постановка на Тиери Анкур. Но,  факт – този път гледах Балът на крадците. Ами... все едно гледах пак Идеалният мъж, за който вече писахме тук. Същите актьори, същото преиграване. Само дето този път беше  доста по-поносимо, може би защото текстът на Жан Ануй е забавно-лековат, и направо си плаче за такъв  режисьорски прочит .  Странно ми е само как някои от главните действащи лица като че ли бяха сменили костюмите и репликите, без да разберат, че са в друга постановка. Тези, които си струва да бъдат отбелязани, са по-епизодичните изпълнения  като тези на Стоян Алексиев и Михаил Петров и донякъде на Захари Бахаров. Добавям и семплата, но приятна сценография и като цяло завършвам с това, че дори да не сте седнали на крайни места, действието е само едно и като цяло не се налага да вдигате хора, за да излезете по средата.