В американското кино има едно правило, формулирано от кинокритик – ако в един филм играят М. Емет Уолш и Хари Дийн Стантън, той не може да бъде лош. В българското кино има друго, измислено от мен – щом във филма участва Иван Савов (който си живее тихо и скромно в провинцията), той задължително е хубав. Скоро гледах "Любовното лято на един льохман" отпреди 30 години. Еми и там важи.

"Бащата" на Кристина Грозева и Петър Вълчанов постигна уникален международен успех и спечели "Кристален глобус" в Карлови Вари (фестивал клас "А"!). Оценката в IMDb не е висока, а премиерата уж е в Испания... Веднага ви казвам – сценарият е блестящ, реализирането му – не толкова. Има излишни, мудни и тягостно-скучни моменти. Но си е постижение и пробив за българското кино. А и не забравайте и правилото. 

Възрастна жена умира внезапно, след като е влязла в болница само за операция на киста. По време на погребението и след него лъсва конфликтът между нейния съпруг и общия им син. Бащата Васил (Иван Савов) е висок, попрегърбен, побелял и оплешивял успял художник, който има  избухлив нрав и язвителен език и нарочно живее в изолация на село. Синът Павел (Иван Бърнев) е също побелял (рано) мъж около 40-те, с голям крив нос, хлътнали бузи, стреснат потаен поглед и тънки ръце, режисьор на реклами. Веднага след погребението двамата се скарват, а когато скудоумната съседка Любка (Таня Шахова, защо се отказа тази жена от актьорството?!) припада, защото покойницата ѝ се обадила по телефона, разривът между изнервените и паникьосани мъже става пълен. 

В действията на Иван няма никаква логика. Тръгва към екстрасенс шарлатанин, който го кара да преспи в гората, защото "аурата му била тежка, за да премине през нея фина материя", а на другия ден щял да се свърже с покойната. Павел пък не е казал на бременната си съпруга Калина (Маргита Гошева, само глас) нищо за смъртта и погребението и се заплита в лъжи. Сред обясненията "аз съм дисидент", "да, с партийна книжка в джоба", конфликтът баща/син ескалира, стига се до посещение в лудница след нощен инцидент, а междувременно Павел е натрупал още повече лъжи и е преспал в полицейски участък. Защото Калина му е споделила, че ѝ се яде сладко от дюли с индрише... 

Ясно е, че Иван и Павел, отчуждени и враждебни, чувстват вина за смъртта на съпругата и майката, борят се с нея и се опитват да я вменят един на друг, дебнат се, премълчават, гузни, объркани, тъжни и нещастни. Оказва се, че действително нещо от духа на починалата е останало да витае и въздейства на околните, но не така, както си мислят да го обяснят разните екстрасенси и медиуми, паразитиращи върху мъката на хората. Хубавото е, че баща и син се помиряват и се сближават, след като са си простили истинските, а не въображаеми вини. В името на починалата и на тяхната любов към нея. А и помежду им.

HBO с първи български уикенд в Европа