Велик актьор е Владимир Пенев! Това представление е по повод неговата 60-годишнина и просто не може да бъде намерен по-подходящ начин за отбелязване на подобен юбилей.
Всеки, който е гледал Владимир Пенев на сцена, е наясно, че това е актьор с огромен талант, но „Бащата“ не е обикновено представление. Това е нещо като солов концерт на един голям артист, който е впрегнал всичките си сили и буквално изважда душата си на показ, така че публиката почти не диша от вълнение.
Подобно преживяване може да сътвори само Диана Добрева. Тя неслучайно е любимата ми режисьорка – виждала съм я неведнъж да мотивира актьорите да надминат себе си – Деян Донков в „Калигула“, Радина Кърджилова в „Йерма“, Георги Златарев в „Къщата на гнева“.
Това е спектакъл за любовта и болката, която тя може да причини.
Владимир Пенев е в ролята на Андре, възрастен мъж, който бавно губи разума си. Преплитането на времето в отделните сцени и чудесната изразителна сценография на Мира Каланова показват света на Андре, който потъва в тишината и празнотата на бездната, от която няма път назад. Дъщеря му Ана (Радина Кърджилова) вече не може да достигне да него и обичта й не може да го излекува – на света няма по-тъжна истина от тази. Двама души, които се обичат и това им носи само страдание.
Останалите герои в пиесата също са важни, но са само фон за трагедията на Андре и Ана – Пиер (Юлиян Вергов), Лора (Теодора Духовникова), Жената (Мария Каварджикова) и Мъжът (Константин Еленков). Случващото се на сцената е съставено не само от думи и движения, но и от отчаяние и копнеж, които са физически осезаеми в залата. При такава интензивност на преживяването дребните несъвършенства просто нямат значение.
Пиесата се играе с огромен успех в Ню Йорк, Париж, Берлин и Лондон, а премиерата й в Белгия почти съвпада с тази в Народния театър. Сигурна съм, че родната постановка е след най-добрите.
За всички, които са страдали от обич или просто имат сърце – задължително представление.
