Изабел Юпер е велика актриса - на 64 години е все така успешна, отдадена на професията и ангажирана, дори получи номинация за "Оскар" (но "Тя" е далеч от най-добрите ѝ роли). "Бъдещето" на Миа Хансен-Льове (актриса и съпруга на Оливие Асаяс) спечели миналата година награда за режисура ("Сребърна мечка") в Берлин и все още има респектиращ рейтинг.
Натали Шазо (Изабел Юпер) е преподавател по философия в лицей, ефирна, бледа, грациозна, едновременно интелектуално и загадъчно съблазнителна и по женски привлекателна (луничките като че ли полират кожата, по която няма бръчки). В един момент всичко тръгва надолу.
Капризната ѝ и лекомислена майка (Едит Скоб), някогашна филмова звезда, витае във въображаем свят и трябва да бъде настанена в старчески дом (който мирише на урина и смърт, въпреки че е луксозен и скъп). Ерудираният ѝ самодоволен и разумен обикновен съпруг-колега (Андре Маркон) я изоставя заради по-млада жена. Децата (момче и момиче, Хлое и Йоан), дръзки, напористи и критични, вече са големи и отлитат от семейното гнездо. В издателството нови директори, млади, безпардонни и самонадеяни, спират поредицата ѝ от книги с есета, на която е съставител и редактор и печели добре... Някогашният ѝ любим студент Фабиан (Роман Колинка), хубав висок и строен гъвкав брюнет, се увърта около нея, но възможността за флирт бързо се изпарява - той си има сексапилна и оправна приятелка, а "кръжецът" му предъвква стари левичарски псевдореволюционни идеи, които Натали (за разлика от тях) е преболедувала, надживяла и надмогнала. В лицея май също нямат вече нужда от нея. Бъдещето?
В този толкова женски филм режисьорката и главната актриса умело ни водят в сложната навигация между носталгията, меланхолията, разочарованието, излъганата или изветряла любов, липсата на перспектива и угнетяващото чувство, че животът ти, освен че е свършил още около 60-те, може би е бил безсмислен. Като няма надежди и мечти, какво остава? Доста (стига да се приспособиш към ситуацията без вайкане и безполезни угризения и съжаления) - тананикането на песничка например, докато притискаш до сърцето си едно дребно и извиващо се телце, твоя кръв.
Автор: Бистра Андреева
