ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Бъдещето"

"Бъдещето"

Изабел Юпер е велика актриса - на 64 години е все така успешна, отдадена на професията и ангажирана, дори получи номинация за "Оскар" (но "Тя" е далеч от най-добрите ѝ роли). "Бъдещето" на Миа Хансен-Льове (актриса и съпруга на Оливие Асаяс) спечели миналата година награда за режисура ("Сребърна мечка") в Берлин и все още има респектиращ рейтинг.

Натали Шазо (Изабел Юпер) е преподавател по философия в лицей, ефирна, бледа, грациозна, едновременно интелектуално и загадъчно съблазнителна и по женски привлекателна (луничките като че ли полират кожата, по която няма бръчки). В един момент всичко тръгва надолу.

Капризната ѝ и лекомислена майка (Едит Скоб), някогашна филмова звезда, витае във въображаем свят и трябва да бъде настанена в старчески дом (който мирише на урина и смърт, въпреки че е луксозен и скъп). Ерудираният ѝ самодоволен и разумен обикновен съпруг-колега (Андре Маркон) я изоставя заради по-млада жена. Децата (момче и момиче, Хлое и Йоан), дръзки, напористи и критични, вече са големи и отлитат от семейното гнездо. В издателството нови директори, млади, безпардонни и самонадеяни, спират поредицата ѝ от книги с есета, на която е съставител и редактор и печели добре... Някогашният ѝ любим студент Фабиан (Роман Колинка), хубав висок и строен гъвкав брюнет, се увърта около нея, но възможността за флирт бързо се изпарява - той си има сексапилна и оправна приятелка, а "кръжецът" му предъвква стари левичарски псевдореволюционни идеи, които Натали (за разлика от тях) е преболедувала, надживяла и надмогнала. В лицея май също нямат вече нужда от нея. Бъдещето?

В този толкова женски филм режисьорката и главната актриса умело ни водят в сложната навигация между носталгията, меланхолията, разочарованието, излъганата или изветряла любов, липсата на перспектива и угнетяващото чувство, че животът ти, освен че е свършил още около 60-те, може би е бил безсмислен. Като няма надежди и мечти, какво остава? Доста (стига да се приспособиш към ситуацията без вайкане и безполезни угризения и съжаления) - тананикането на песничка например, докато притискаш до сърцето си едно дребно и извиващо се телце, твоя кръв.

Автор: Бистра Андреева