Изразът „белла фигура“ се използва за онзи изкуствено създаден образ на човека, с който той застава пред света в надеждата да бъде одобрен и харесан. Тоест това е илюзорен образ, който кара хората да смятат, че са адекватни и харесвани дори когато не са. За съжаление, ситуацията с представлението „Белла фигура“ е доста подобна – демонстрират се предпоставки за добър театър, но резултатът е разочароващ.
„Белла фигура“ е пиеса на Ясмина Реза, режисьор е Антон Угринов, който се е справил отлично с „Богът на касапницата“ на същата авторка в Народния театър. В главните роли са опитни актьори, за които не е проблем да придадат на героите си достоверност и достатъчно чар – Стефка Янорова, Георги Къркеланов, Елена Райнова и Гергана Плетньова, а Станислав Ганчев и Георги Йовчев имат по-незначително участие.
Типично за Ясмина Реза историята започва с на вид безобидна и забавна битова ситуация, която постепенно прераства в драма и през неочакваните обрати в сюжета и промени у самите герои ескалира до почти библейска трагедия. Началото и тук е такова – Борис завежда любовницата се Андреа в любимия ресторант на жена си. Там се сблъскват с най-добрата приятелка на съпругата му, която празнува рождения ден на свекърва си. Всички замесени се събират на една маса и…
Ами нищо не става. Всичко е плоско, предвидимо и до голяма степен досадно. Най-добрата приятелка е подозрителна и неприятна, Андреа е истерична и неуравновесена, мъжете се опитват да се държат като сериозни възрастни хора, а бабата е леко ненормална, точно в необходимите моменти. Предполага се, че ситуациите трябва да са комични, но съдейки по вялата реакция на публиката, определено не са. Всички седяхме в очакване да се случи нещо наистина интересно, но това така и не стана, просто всички се разотидоха накрая. Няма поука, няма катарзис, няма изкуство.
Очевидно е, че комедийният жанр е лидер на родната сцена и за огромен брой хора да отидат на театър, означава именно това – „да се разтоварят“. Само че това няма нищо общо с театралното изкуство и във всеки случай трябва да се случва в специализираните театри. Съдейки по сдържаните аплодисменти в Театъра на армията, очакванията там са доста по-високи. „Белла фигура“ може и да означава привидност на образа, но е тъжно, че е и привидност за театър.
