Изкуство

Берлин – спомени и образи във времето

Онова, което навремето художниците са запазвали на платното, а фотографите – на лента, днес е само в музеите.

Берлин – спомени и образи във времето

Онова, което навремето художниците са запазвали на платното, а фотографите – на лента, днес е само в музеите. И е колкото любопитно, толкова и вълнуващо, да се види как всяка епоха е останала до последния детайл в образите на своето време. Дори когато това е съвсем неволно. Нямаше как да не си помисля за това, попадайки последователно в Gemäldegalerie  в Берлин и веднага след това на изложбата на Барбара Клем със снимки от последните 45 години, които тя е правила като фотограф на вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung.

Германската национална галерия с картини на стари майстори – късно Средновековие и Ренесанс – води началото си от 1830 година, когато за първи път е открита за посещение от публика. По време на войната картините са разпръснати из страната, всички сгради на музеите са пострадали и едва през 1998 година се открива отново цялостна експозиция, представяща 1 500 творби – впрочем, точно половината от колекцията. Сградата на музея е напълно съвременна, без прозорци, със специално осветление и макар че прилича на лабиринт и картините в нея са безброй, при добра организация и с план на залите в ръка, може да бъде обиколена за няколко часа. Време, в което пред погледа ви ще се разкрие далечна история, с всичките й характерни лица, цветове и пейзажи – нарисувани от най-големите художници на епохата. Джото, Фра Анжелико и Ботичели, Дюрер и Ханс Холбайн (четейки в момента Хилари Мантел, виждам героите й в картините му), Вермеер, Рубенс, Веласкес, Караваджо. Несъществуващи сгради за фон, приглушена светлина и сумрак, хора облечени с няколко пласта дрехи, всичките бродирани. Маси, застлани с онова, което сега бихме нарекли „персийски килим“, пръстени на всички пръсти (всичко ново в модата е забравено старо), изящни дантелени яки, джобни часовници, които се държат в ръка като най-ценно богатство, жени със заоблени кореми, молещи се семейства – в ъгъла на картината, където се рисуват меценатите. Хора в пози на смирение, деца с физиономии и дрехи на възрастни и навсякъде сериозни лица.

И след това – в наши дни с Барбара Клем. Изложбата й е в галерията Martin-Gropius-Bau – една от любимите ми в Берлин, където винаги могат да се видят интересни неща. Барбара безспорно е най-известният фотограф на Германия и дори ако не сте чували името й, със сигурност познавате снимките й – някои от най-известните изображения през последния половин век. Много голяма част са политически – свързани с историята на бившия Източен блок, на няколко снимки дори разпознах Тодор Живков. Но политическите като че ли не са най-важните – за повечето от хората на тях историята вече е произнесла присъдата си. Много по-интересни са другите й снимки – портрети на интелектуалците на Европа, включително всички нобелови лауреати – снимани без патос и със симпатия, като обикновени хора. Снимки на публиката в големите музеи по света – знаете ли кое веднага прави впечатление – само преди десетина години - хората не снимат! Все още лишени от телефони и таблети с камери, те просто седят и възприемат картините със сетивата си без посредник – така, както вече почти никой не прави. И лицата им не са съсредоточени в екрана, а са просто любуващи се. Също снимки на Барбара от пътуванията й по целия свят. Колкото по-бедна е страната, толкова повече се усмихват хората й. Почти всички изображения са в черно-бяло, хората са облечени почти еднакво, във всички краища на света, повечето пушат, жените са застанали рамо до рамо с мъжете...

Не можах да не се запитам какво ли ще разберат за нашия свят от снимките на Барбара хората в някоя галерия след векове.