Французите са най-смешните хора на света и техните комплексарски претенции за значимост в един англосаксонски свят, доминиран и от съответния език, винаги са ме карали да се веселя незлобливо, да ги иронизирам и коментирам саркастично. Това не значи, че нямам любим съвременен (за класиците ясно – Юго и Дюма) френски писател: Филип Джиан, заместен (но не и изместен) отскоро от Мишел Уелбек (чакам превод на последната му книга, в която президентът на републиката е... мюсюлманин). Тези дни си пуснах тричасовата киноверсия (без секунда излишна или скучна) на култовия роман на Джиан “37,2° сутринта”, режисирана от Жан-Жак Бенекс (споменавам само явлението “Луна в канавката”, “Дива” и “Mortel transfert”) – какъв шок беше на една ранна Киномания, с номинации за “Оскар”, "Златен глобус" и БАФТА (чуждоезични), както и за осем "Сезара" (как пък не му дадоха една награда жабарите освен за... плакат), и оценка 7,4 в IMDB.
Зорг (Жан-Юг Англад, слабост ми е) е умен, хаотично самообразован и начетен мързеливец, социален парий без професия, харизматичен и симпатичен, добре сложен, волна душа, мразещ спокойния и уреден застоял живот, работещ обща неквалифицирана работа за хитър и лукав използвач на френската Ривиера за подслон, храна и джобни. Него го удовлетворява, няма амбиции, цели и планове, пуснал се е по течението... Една вечер се запознава с Бети Блу (Боже, каква жена е Беатрис Дал!), пищна, знойна, заоблена красавица с рошава коса, чип нос, очи като на котка, неустоима усмивка, трапчинки и зъби с триъгълна пролука в средата (един от недостатъците, които, наред с лекото кривогледство, възбуждат мъжа), своенравна и вироглава. Такава любов (напомня ми “Диво сърце” на Линч) се случва един път в живота (и то ако имаш късмет) – моментална, изцяло обсебваща, взаимна, дива, без компромиси.
Бети намира ръкописа на първата (и за сега единствена) книга на Зорг, възхитена и очарована е от нея, кара го да я изпрати на издатели и започва тяхната одисея (другите хора нямат кой знае какво значение за тях, те са като омагьосани един от друг). След скандал със Шефа (Бети му боядисва ситроена с блажна боя и го бута от верандата), двамата за кратко са в Париж при нейната приятелка Лиза (Консуело де Хавиланд) – грозновата, но великодушна, щедра и откровена, и партньора ѝ, шумния, бъбрив, чаровен купонджия и верен другар Еди (Жерар Дармон), собственик на пицария (помня едно време как се шокирах, че французите пият кафе в купички и си топят в него кроасаните). После се настаняват в къщата в провинцията на починалата майка на Еди и започват да продават... пиана (междувременно Бети е насякла с... гребен лицето на високомерен и нагъл издател, отхвърлил книгата на Зорг, и е набола с вилица клиентка в пицарията, надменна кавгаджийка). Там пък попадат на бакалина албинос Боб (Жак Мату), слабохарактерен добродушен мухльо под чехъл, и незадоволената му и развратна, обичаща скандалите съпруга Ани (Клементин Селари).[[more]]На моменти се усъмняваме в психичното здраве на Бети (пие тайнствени хапчета, избухва без причина, често е агресивна – предизвикано или не – "гранично биполярно разстройство" би обяснило доста неща), не може да има деца, но обявява, че е бременна... Зорг е гласът на разума в тази налудничава връзка – внимателно, солидно и твърдо стъпил на земята, благ, диалогичен и разсъдлив. На него друго не му трябва (дори и успешна писателска кариера, която иронично накрая печели), но за нея "светът е тесен", тя не понася условности, лицемерие и еснафщина, иска всичко и по много, душата ѝ стене и скимти за пълно щастие, за абсолюта, за изживения без остатък живот, за многолюдно семейство, за уют. А това невинаги води до добро, иде ти да си извадиш окото с лъжица от безсилие и сляпа ярост...
Такава любовна история и такива характери никога повече не съм срещал, а края вече сме го виждали в друг филм и сме го чели в друга книга, но какво от това... Преживяното е било толкова интензивно (от вегетация и живуркане няма смисъл), че на оцелелия ще му стигне за цял живот. Колцина могат да се похвалят със същото?
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.
