ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Безбог", който те хваща така, както малко филми могат

"Безбог", който те хваща така, както малко филми могат

Дълго отлагах гледането на най-нашумелия български филм напоследък (не, не е "Вездесъщият", масов продукт, който не може да мине Калотина) - "Безбог" на Ралица Петрова (учила в престижно киноучилище в Лондон и ѝ личи), който спечели Голямата награда в Локарно (това сред независимите продукции е все едно да спечелиш "Златна палма" в Кан), а заедно с това и отличията за актриса, на швейцарските критици и на Екуменическото жури! Оценката в IMDb е неочаквано мижава, а премиерата е била на 9 март в Дания (има съпродуцент от там).

Първите 15 минути (на препълнен салон) само затвърдиха опасенията ми, че пак сме се изхвърлили комплексарски - скука, изкуствени актьори, преиграване и кошмарно озвучаване (абе, XXI век сме, няма ли да се научат!) - добре че бяха английските титри - но след това филмът ме хвана така, както на малко произведения им се удава. Залепнах за стола и не смеех да отклоня поглед от екрана дори за миг! Браво, може да го сложа дори в 20-ицата на годишната си класация (въпреки излишно усложнения край)!

Враца, студ, сняг, мизерия, повече духовна, отколкото материална - нищо ново. Гана (наградената Ирена Иванова, натурщик, чудесна) е служител в общинска благотворителна организация. Набита, безполова, с широко плоско безизразно лице, студени изцъклени очи и безмилостно опъната назад руса коса, тя е нещо средно между санитар и рехабилитатор. И докато посещава самотни отчаяни и загубили надежда и приличен вид старци, им краде личните карти, а след това с помощта на приятеля Алеко (Венцислав Константинов, мяркал съм го по пистата това момче), мърляв небръснат механик с хлътнали бузи, неспокоен поглед и ограничен речник, ги продава за 500 лева (!) на местния полицай Павел (Александър Трифонов, задължителният актьор на Иван Черкелов е неузнаваем), подпухнал мъж със спукани капиляри по сивото зло лице и бяла къса коса.

Нагоре по веригата (научаваме от случаен разговор) се регистрират фирми и се правят стотици хиляди, а тъй като и Съдията е в заверата, проблеми няма. Една от "клиентките" на Гана обаче показва осведоменост и желание да говори, а Алеко, вместо да я сплаши, я убива по случайност. Павел разбира, а междувременно героинята е неохотно и необяснимо привлечена (което не я спира да му отмъкне личната карта) от друг свой пациент - Йоан (блестящ Иван Налбантов, незаслужено забравен ветеран от най-добрите години на Театъра на армията), кльощав и кокалест държелив и опърничав старец с лице на отшелник-светец и душа на поет, диригент на църковен хор, бивш политически затворник от 50-те с мизерна пенсия.

Неговата делнична ласкава благост (въпреки преживените нечовешки страдания) и смирена прошка (но не и за мъчителите и извергите) я пленяват, а музиката на хора я пречиства и я отнася в селения, за които не е подозирала, духът ѝ се пробужда от красотата и демонстрираната и заявена вяра в Бог.  Йоан, който твърди, че вярва в себе си, а не в небето, скоро е арестуван, защото през "негови фирми" са откраднати милион и двеста хиляди и след побой подписва показания, но не се уплашва и не престава да пуска жалби и да говори високо за измамата. За момент допускаме, доста скептично, че има и честен и доблестен служител на закона (Свежен Младенов), но...

Извън столицата (не че и тук е много добре) всичко е застинало в скотско оцеляване (кадрите в мръсната закусвалня с помията в чиниите, съсредоточено консумирана от клиентите, са велики), в средновековно покорство, в страх за хляба, в сервилно подчинение и лесно и мимоходом избухващо безогледно насилие в услуга на господарите. Без Бог. Затова възмездието за греховете на бащите се стоварва върху синовете.

Най-добре е да завърша с два цитата: "Искам да обичам, но не мога. За това имаш ли лекарство?!" и "Бащите им ни почнаха, тея ще ни довършат!".

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.