Дълго отлагах гледането на най-нашумелия български филм напоследък (не, не е "Вездесъщият", масов продукт, който не може да мине Калотина) - "Безбог" на Ралица Петрова (учила в престижно киноучилище в Лондон и ѝ личи), който спечели Голямата награда в Локарно (това сред независимите продукции е все едно да спечелиш "Златна палма" в Кан), а заедно с това и отличията за актриса, на швейцарските критици и на Екуменическото жури! Оценката в IMDb е неочаквано мижава, а премиерата е била на 9 март в Дания (има съпродуцент от там).
Първите 15 минути (на препълнен салон) само затвърдиха опасенията ми, че пак сме се изхвърлили комплексарски - скука, изкуствени актьори, преиграване и кошмарно озвучаване (абе, XXI век сме, няма ли да се научат!) - добре че бяха английските титри - но след това филмът ме хвана така, както на малко произведения им се удава. Залепнах за стола и не смеех да отклоня поглед от екрана дори за миг! Браво, може да го сложа дори в 20-ицата на годишната си класация (въпреки излишно усложнения край)!
Враца, студ, сняг, мизерия, повече духовна, отколкото материална - нищо ново. Гана (наградената Ирена Иванова, натурщик, чудесна) е служител в общинска благотворителна организация. Набита, безполова, с широко плоско безизразно лице, студени изцъклени очи и безмилостно опъната назад руса коса, тя е нещо средно между санитар и рехабилитатор. И докато посещава самотни отчаяни и загубили надежда и приличен вид старци, им краде личните карти, а след това с помощта на приятеля Алеко (Венцислав Константинов, мяркал съм го по пистата това момче), мърляв небръснат механик с хлътнали бузи, неспокоен поглед и ограничен речник, ги продава за 500 лева (!) на местния полицай Павел (Александър Трифонов, задължителният актьор на Иван Черкелов е неузнаваем), подпухнал мъж със спукани капиляри по сивото зло лице и бяла къса коса.
Нагоре по веригата (научаваме от случаен разговор) се регистрират фирми и се правят стотици хиляди, а тъй като и Съдията е в заверата, проблеми няма. Една от "клиентките" на Гана обаче показва осведоменост и желание да говори, а Алеко, вместо да я сплаши, я убива по случайност. Павел разбира, а междувременно героинята е неохотно и необяснимо привлечена (което не я спира да му отмъкне личната карта) от друг свой пациент - Йоан (блестящ Иван Налбантов, незаслужено забравен ветеран от най-добрите години на Театъра на армията), кльощав и кокалест държелив и опърничав старец с лице на отшелник-светец и душа на поет, диригент на църковен хор, бивш политически затворник от 50-те с мизерна пенсия.
Неговата делнична ласкава благост (въпреки преживените нечовешки страдания) и смирена прошка (но не и за мъчителите и извергите) я пленяват, а музиката на хора я пречиства и я отнася в селения, за които не е подозирала, духът ѝ се пробужда от красотата и демонстрираната и заявена вяра в Бог. [[more]] Йоан, който твърди, че вярва в себе си, а не в небето, скоро е арестуван, защото през "негови фирми" са откраднати милион и двеста хиляди и след побой подписва показания, но не се уплашва и не престава да пуска жалби и да говори високо за измамата. За момент допускаме, доста скептично, че има и честен и доблестен служител на закона (Свежен Младенов), но...
Извън столицата (не че и тук е много добре) всичко е застинало в скотско оцеляване (кадрите в мръсната закусвалня с помията в чиниите, съсредоточено консумирана от клиентите, са велики), в средновековно покорство, в страх за хляба, в сервилно подчинение и лесно и мимоходом избухващо безогледно насилие в услуга на господарите. Без Бог. Затова възмездието за греховете на бащите се стоварва върху синовете.
Най-добре е да завърша с два цитата: "Искам да обичам, но не мога. За това имаш ли лекарство?!" и "Бащите им ни почнаха, тея ще ни довършат!".
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
