Изкуство

Безгрижното лято през обектива на Серджио Пуртел

Той улавя интимните моменти, онези, които са така мимолетни, че с едно мигване можеш да ги изпуснеш.

Безгрижното лято през обектива на Серджио Пуртел

Courtesy of Sergio Purtell

Лятото през младостта на фотографа Серджио Пуртел е изглеждало по следния начин: полет от Ню Йорк до Лондон, евтини билети за европейската железница, безцелно странстване между Лондон, Париж, Берлин и Рим в търсене на… любовта. 

Чилиец по произход, Седжио се мести в Ню Йорк, бягайки от диктатурата в родната си страна, но сърцето му остава в Европа. Той не спира да се възхищава на европейците и на изкуството им да живеят. “Когато стигнах там, веднага си припомних за Сантяго, маниерите, обичаите, архитектурата, спокойното отношение на хората към живота, сутрините в кафенетата, в които човек може да стои колкото си иска с чаша в ръка, следобед да се излежава до някой фонтан, носещ прохлада, и да завърши деня си в местния бар с чаша вино”, споделя фотографът. Не му е трудно да се смеси с местните, често среща приятели сред тях, които го приемат в домовете си с гостоприемство. 

“За фотографията любовта не е сляпа – въпреки че много неща могат, измамно, да останат незабелязани: малките жестове, сиянието на погледа, текстурата на кожата, формата на шията, трепетното изчервяване, сведения поглед, скромното изящество.”

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by STANLEYBARKER (@stanleybarkerbooks) on

Серджио Пуртел улавя интимните моменти, онези, които са така мимолетни, че с едно мигване можеш да ги изпуснеш. Фотографиите му ни разказват за безгрижните времена, когато нещата са били прости като следобедна дрямка в слънчев парк. Серджио ни напомня, че la dolce vita е състояние на духа, а не дестинация. В работата му можем да видим млади мъже и жени, блажено заспали в центъра на Париж, на претъпкани плажове или пък до някой фонтан. Разгледайте фотографиите му в нашата галерия, пожелаваме ви да ви вдъхновят да намерите своя момент на щастливо спокойствие този уикенд. 

 

Един ден в Танжер през очите на художник