ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Безсмъртната Хенриета Лакс"

"Безсмъртната Хенриета Лакс"

Реална беше опасността да пропусна един едновременно много женски и научно-познавателен филм (отнася се за добре скрит по света, но не и в САЩ факт) заради ниска оценка (6.3) в IMDb. Номинацията за "Златен глобус" (ТВ филм на годината) на "Безсмъртната Хенриета Лакс" на Джордж С. Улф (любимия "Нощи в Роданте" и добрия "Това не си ти" с Хилари Суонк) ме закотви пред екрана (дори не и на HBO GO).

През 1951 г. в Балтимор, в болницата към института "Джонс Хопконс" (не "Джон Хопкинс", не се научиха!) умира от рак на шийката на матката бедната афроамериканка Хенриета Лакс. Оказва се (за пръв път), че нейните ракови клетки се делят неконтролируемо, и с тяхна помощ се създават ваксини за множество болести, дотогава нелечими (научната част не е чак толкова важна, но се поинтересувайте и за нея).


Интерконекторът тръгна и откри нова ера за България
ОТ ГРАДА
1 окт 2022 | Общество

Интерконекторът тръгна и откри нова ера за България

„Започва нова ера за България и Югоизточна Европа. Този газопровод променя ситуацията с енергийната сигурност...

Наследниците ѝ, по силата на закон, нито получават част от печалбите на фармацевтичните компании, нито са питани за съгласие. На всичкото отгоре при интервюта учените преиначават името на Хенриета Лакс и наричат "безсмъртните клетки" ХЕЛА...

След години амбициозната, борбена и честна журналистка Ребека Склут (Роуз Бърн) решава да напише книга (има я издадена на български и се валя в кашони, преоценена на 5 лв.) за приноса на Хенриета Лакс (Рене Елиз Голдсбъри) към науката и медицината и за несправедливото ѝ пренебрегване. Разследването показва, че тя е била красива, волна и свободолюбива смела и щедра жена. От децата ѝ е склонна да говори само Дебора Лакс (Опра Уинфри), тромава раздразнителна около 50-годишна самотница с поведенчески проблеми. Нито мъжът ѝ, нито синовете ѝ (подозрителни и троснати, единият е бил в затвора и е излязъл ревностен мюсюлманин) споделят спомени охотно.

Между Ребека и Дебора, въпреки припламващите параноя и периодични дребни скандали, се заражда здраво приятелство и така научаваме житейската и човешка страна на историята - бедност, мизерия, жестоки роднини, побоища, изнасилвания... Говоренето спомага за преодоляване на травмите, успокоение, смирение, приемане. След толкова болка и лутане децата на Хенриета заслужават ако не финансова компенсация, то поне признание и известност. Така ще могат да продължат живота си в мир и с най-близкото до невъзможното вече щастие - тихо удовлетворение и гордо задоволство. Ребека им го дава, но за някои е прекалено късно.

Останалото е история, която не може да бъде омаловажена или изтрита.

Автор: Бистра Андреева