Изкуство

"Блаженият" или когато си на кино и гледаш в тавана

Нещо за (не)гледане

"Блаженият" или когато си на кино и гледаш в тавана

“Блаженият” направи своята премиера на София Филм Фест. Режисиран от Станимир Трифонов, в копродукция с БНТ, филмът разказва за Боби (Александър Тонев), благословен с необикновената дарба да предвижда бъдещи трагични събития: смъртта на баща си, началото на Втората световна война и убийството на Кенеди. “Дотук добре!”, казал падащият при третия етаж. Междувременно, подтикнат от ненавременната смърт и на майка си (Параскева Джукелова) и макар да е само първа година студент, Боби изобретява лекарство, което лекува всичко и което той раздава безплатно (дори на партизаните, които впоследствие ще му отнемат наследството). Паралелно младият човек е нещастно влюбен в красива, но порочна приятелка от детинство, логично бива обявен за луд и свършва със самоубийство.

Романтична драма/психотрилър с архивни документални кадри от бомбардировките над София. С две думи: претенциозна боза. Актьорите правят всичко по силите си – къде с пулене на очи, къде с викове, за да спасят този филм. Сред тях изпъкват някои от изпълнителите на второстепенните роли като детето Боби (търсих навсякъде и не открих името на актьора изписано, а трябва да е) и баща му (Свежен Младенов), които се открояват с непринудената си игра. Костюмите и сценографията, с изключение на една прокраднала се алуминиева дограма на улицата срещу аптеката на Боби, са красиви и убедителни. Идеята, че преди 1944 г. рецепционистките в хотела говорят свободно руски, но не могат да кажат и “Добър ден!” на френски – не. Няма смисъл да коментирам играта на американците, единият от които е видимо дублиран. Но ето кое е най-интригуващо – женските образи. Те обобщават жените в две категории – идеалната майка, олицетворение на нежността и грижата, и порочната жена, която е опортюнистката, предателката, проститутката. Други жени не съществуват. Няма приятелки, няма лели, няма колежки, няма съмишленици. Няма равни.

Има жени, които обгрижват и само се усмихват, и има неверни хищници, готови да се продадат за щяло и нещяло на първия срещнат. Защо? И защо после да се учудваме, че според проучване на ООН 97% от жените в Англия са били нападани или тормозени и съответно се притесняват да се прибират сами нощно време. Не ми е известен резултатът от подобно проучване в България, но знам, че след вчерашната късна прожекция на “Блаженият”, бая се оглеждах, защото улицата беше пуста. Може би няма връзка между образите, насаждани от екрана и отношението към съответните хора?

Защо успехът на Мария Бакалова се превърна в повод за обиди? Може би защото има детинско лице и все още не се вписва в образа на грижовна майка и понеже няма други варианти – трябва да е другата? Горкият мъж, разчекнат между идеала си и любовта към грешницата, няма друг избор освен да изгуби разсъдък. Не мога да се прозея от налегналата ме досада, понеже зъбите ми са стиснати от раздразнение. Всичко това щеше да бъде смешно, ако не беше опасно. Внушението, че жените са или безпомощни ангели, или амбициозни демони, е пряко свързано с идеята, че мъжете съществуват, за да раздават справедливост. А най-добрият приятел на чувството за превъзходство е агресията. Какво кино се прави, не е елитарна тема за интелектуалци. Всяка диктатура се е възползвала от любовта на хората към изкуството, за да пробутва пропаганда. И е отговорност на публиката да отсява смисленото от плявата.

 

"Манк" - това ли е филмът на годината?