Напрежението и натоварването около София Филм Фест вече намаля, затова имам време и за други, отлагани и отлежаващи в компютъра заглавия (както и за посещения в мола, но за "онези филми" има кой друг да пише). Знае се и за вманиачаването ми по "Сънданс", затова първата ми работа беше да си пусна "Blind" на Ескил Фогт (сценарист на великолепния "Осло, 31 август"), с четири норвежки кинонагради за 2014 г., отличието на "Лейбъл Европа Синемас" в Берлин и награда за сценарий точно от "Сънданс" – "World Sinema", оценен със 7,1 в IMDB. Нямах си и най-бегла представа какво ме очаква...
Ингрид (Елен Дорит Петерсен) е скандинавска висока красавица, с пясъчноруси коси, триъгълно, леко вдлъбнато лице с изпъкнал правилен нос и издадени скули и с перфектна фигура на манекен. Наскоро обаче е ослепяла от генетично заболяване, развило се прекалено бързо. Седи си предимно вкъщи и пише в компютъра, но усеща невидимо натрапчиво присъствие – да не би съпругът ѝ Мортен (Хенрик Рафаелсен), висок, добродушен, чаровен, леко натежал грижовен симпатяга с ласкав поглед, преуспял търсен архитект, тайно да я следи, промъквайки се крадливо в съвместното им жилище?
Запознаваме се и с Ейнар (Мариус Колбинствед), затлъстял едър мъж, плах и самотен, с коса на къса опашка, невзрачен и със забит в земята или блуждаещ напосоки поглед, който има опасни перверзни сексуални наклонности, и живеещата срещу него самотна разведена майка на малко момиченце Елин (Вера Витали), пак типична севернячка с пшенични руси коси, слабо грозновато лице, заострено като човка на птица, но също с идеално тяло и пропорции. Мортен лъже съпругата си, че ходи на тренировки, а посещава киносалон, където среща Ейнар (когото мяркаме невярващи в дома на... Ингрид!), негов бивш състудент, и чати в секс чат и изневерява с Елин, която започва да... ослепява![[more]]В един момент разбираме, че доста от случващото се на екрана е само във въображението на Ингрид или в разказа, който тя пише на компютъра (обсебена е и от темата за раждането и майчинството). Само че кое точно – действителност и излюзия се смесват постоянно, а отправна точка просто нямаме?! Мортен съпруг ли ѝ е, съществува ли изобщо, тя да не би да живее с Ейнар, а той пък съществува ли на свой ред (Елин е нейна проекция, но и това не е сигурно)?
Явни са паралелите с "Персона" – единствения филм на великия Бергман (мирно!), който не харесвам, но който пък при поредното гледане наскоро по "Синемакс" неусетно ме увлече и открих неочаквани дълбочини. Коментарите в IMDB са изключително забавни - от "велик филм", през "аз съм интелигентен и образован човек, но нищо не разбрах" и "тотално объркан съм", до "норвежка религиозна пропаганда"(!).
Упражнение по стил, снобско, ерудитско и елитарно, малко (да не кажа изцяло) самоцелно, но пък обсебващо и хипнотично. Само за изкушени и толерантни зрители с отворено съзнание, които не се срамуват да си признаят, че са стреснати, объркани и нищо не са разбрали (може би заглавието е многозначителна и двусмислена гавра точно с тях)!
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие.
