Дългото чакане си заслужаваше – опитвам се да гледам този спектакъл от месеци насам, а през април успях да си купя билети за юни. Подобен интерес далеч невинаги е гаранция за високо качество, но в този случай чакането е оправдано – отлично представление, подходящо за всякаква театрална публика. За взискателните и търсещи сериозно послание определящ е текстът на Ясмина Реза, а за предпочитащите по-популярните театрални форми режисьорът Антон Угринов е извел една напълно неочаквана комична страна на историята, без обаче да залита към елементарното и водевила. [[more]] „Богът на касапницата“ е най-популярната и успешна пиеса на авторката, поставяна от самата нея в Париж с Изабел Юпер в ролята на Вероник и от Роман Полански на голям екран с толкова звезден състав, че за всеки актьор вероятно е истинско предизвикателство да премери сили с Джоди Фостър, Кейт Уинслет, Кристоф Валц и Джон С. Райли. Българските им колеги – Александра Василева, Владимир Карамазов, Радена Вълканова и Юлиан Вергов, се справят подобаващо, като последният според мен превъзхожда всички холивудски звезди в тази история.
Ние, Момичетата, имаме различно мнение за филма на Роман Полански – на мен не ми хареса, докато Лени беше впечатлена от историята. Постановката в Народния театър прави точно онова, което на мен ми липсваше във филма – въвлича публиката в низходящата спирала на емоциите, без да й даде да си поеме дъх. Действието в случая не е водещо – всичко се случва между две семейства в една стая. Четирима възрастни са се събрали да обсъдят неприятен, но не фатален инцидент – детето на едните е ударило с пръчка през лицето детето на другите. Нещо, малко по-сериозно от детска игра, постепенно отключва у възрастните дълбоко скрити инстинкти, много по-силни и истински от лустрото на средната класа. При това балансът е запазен перфектно – не се стига до крайности и от това всичко е още по-плашещо истинско. Честно казано, аз съм виждала подобни невъзпитани и крайни сцени дори на родителските срещи на сина си.
Нямаше как с приятелките ми да не се сетим за друга пиеса в същия формат, която гледахме този сезон – „Името“ в Сатиричния театър (с награда „Икар“ за представление тази година). Отново две семейства, отново в Париж, събират се за безобидна вечеря и се скарват. От двете „Богът на касапницата“ определено е по-успешното във всяко едно отношение, наистина едно от най-добрите представления на сезона.
