Изкуство

"Боклук" в Театър 199 – спектакълът на годината

Нещо за гледане

"Боклук" в Театър 199 – спектакълът на годината

Снимка: Театър 199

Скептичен съм към съвременната драматургия (особено пък българска!) – какво ново можеш да кажеш след Чехов, Стриндберг, Ибсен, Шекспир, Тенеси Уилямс, Едуард Олби, Йовков, Радичков?! Нещо злободневно, дребнаво и с малък срок на годност, което след няколко години никой няма да помни. И затова съм толкова респектиран, стреснат и направо възхитен от "Боклук" – спектакъл на Театър 199 по текст... на актрисата Елена Телбис (режисира Ивайло Христов, но изпълнителките сами си знаят и не се нуждаят от напътствия в дебрите на тази брилянтна драматургия). Има нещо от споменатите северни писатели, малко Антон Павлович ("къде, към Москва ли?!"), а присъства дори смразяващото анализиране на екзистенциалните въпроси за смисъла на живота и връзката с Бог, надделяващи над всичко друго при Бергман! И най-важните награди – "Икар – са напълно заслужени за това събитие в театъра ни.

След смъртта на майка си три сестри разчистват "боклука" на цял един живот – над 50-годишната отшелничка, отдавнашна вдовица без деца, закостеняла, но морална учителка идеалистка с интелигентно лице Касиопея (Светлана Янчева, гигант); гонещата 40 емигрантка, водещ и признат световен авторитет в гейминга, но също сама, красива, агресивна, с изтънчени черти и зло изражение и конфликтен язвителен език Андромеда (Анастасия Лютова, фурия) и младата домакиня и майка със сговорчив нрав Вероника (Весела Бабинова, прибрана и убедителна). Андромеда напада и двете си сестри – едната, защото отдавна е спряла да живее, другата – защото е абсолютно зависима от съпруга си и се е отказала от образование и кариера. Те отвръщат, всяка в зависимост от характера си (който е втора природа). Няма да ви кажа повече.

Всичко е истинско, живо, оголено до кокал, чувствата са извадени наяве и извисени до кресчендо. Може би майката нарочно от оня свят е събрала трите си отчуждени и враждебни дъщери, за да си кажат всичко, да се конфронтират челно, да преминат през катарзис, а после да си позволят взаимно изкупление и да си простят?! И помежду им да останат само хубавите спомени, любовта, топлотата и близостта.

 

Постановката "Хаос" подрежда мисълта ми