ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Боклук" в Театър 199 – спектакълът на годината

"Боклук" в Театър 199 – спектакълът на годината

Снимка: Театър 199

Скептичен съм към съвременната драматургия (особено пък българска!) – какво ново можеш да кажеш след Чехов, Стриндберг, Ибсен, Шекспир, Тенеси Уилямс, Едуард Олби, Йовков, Радичков?! Нещо злободневно, дребнаво и с малък срок на годност, което след няколко години никой няма да помни. И затова съм толкова респектиран, стреснат и направо възхитен от "Боклук" – спектакъл на Театър 199 по текст... на актрисата Елена Телбис (режисира Ивайло Христов, но изпълнителките сами си знаят и не се нуждаят от напътствия в дебрите на тази брилянтна драматургия). Има нещо от споменатите северни писатели, малко Антон Павлович ("къде, към Москва ли?!"), а присъства дори смразяващото анализиране на екзистенциалните въпроси за смисъла на живота и връзката с Бог, надделяващи над всичко друго при Бергман! И най-важните награди – "Икар – са напълно заслужени за това събитие в театъра ни.

След смъртта на майка си три сестри разчистват "боклука" на цял един живот – над 50-годишната отшелничка, отдавнашна вдовица без деца, закостеняла, но морална учителка идеалистка с интелигентно лице Касиопея (Светлана Янчева, гигант); гонещата 40 емигрантка, водещ и признат световен авторитет в гейминга, но също сама, красива, агресивна, с изтънчени черти и зло изражение и конфликтен язвителен език Андромеда (Анастасия Лютова, фурия) и младата домакиня и майка със сговорчив нрав Вероника (Весела Бабинова, прибрана и убедителна). Андромеда напада и двете си сестри – едната, защото отдавна е спряла да живее, другата – защото е абсолютно зависима от съпруга си и се е отказала от образование и кариера. Те отвръщат, всяка в зависимост от характера си (който е втора природа). Няма да ви кажа повече.

Всичко е истинско, живо, оголено до кокал, чувствата са извадени наяве и извисени до кресчендо. Може би майката нарочно от оня свят е събрала трите си отчуждени и враждебни дъщери, за да си кажат всичко, да се конфронтират челно, да преминат през катарзис, а после да си позволят взаимно изкупление и да си простят?! И помежду им да останат само хубавите спомени, любовта, топлотата и близостта.

 

Постановката "Хаос" подрежда мисълта ми

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.