„Дядо, а дърветата сънуват ли?
Сънуват, но сънищата им са много бавни, защото растат дълго…“
„Дядо, когато умреш ще взема твоя сапун. И когато ни стане мъчно ще се измием с него и ще мирише на тебе и ще си пак с нас. И като свърши ще купим друг и така ще си с нас завинаги“
„Татко, ако ми беше връстник, щях да искам да си мой приятел“
„Дядо, ако отидеш в рая там един човек на име Исус се грижи за хората. Като в хотел“
„Мамо, а ти сега като се скара с дядо, ще се разведеш ли с него?
Не, човек не може да се разведе с родителите си...“
Това са няколко изречения от прекрасния холандски филм Bon Voyage, който гледах днес в рамките на Дните на Европейското кино. В препълнената зала на кино „Люмиер“ филмът ни беше представен от холандския посланик и трябва да призная, че след прожекцията отидох да му благодаря. Съдейки по коментарите на зрителите на излизане от залата, всички бяха очаровани.
Филмът разказва за последните дни на дядото на семейство Фербеек, състоящо се от изнервена майка, грижовен баща, неспокойна тинейджърка и красивите и мили малки Йохем и Ясмайн. Дядото отказва да е болен и кротко сади цветя, учейки малката си внучка как се обработва градината и как да се мие с големия домашен сапун. Тийнейджърката Анук е заета да търси кой да я лиши от девствеността й и това й пречи да съпреживее както грижите на семейството, така и да забележи обичта на най-добрия си приятел. Малкият Йохем търси любов и разбиране и ги намира само в баща си, а ангелоподобната Ясмайн е радост и утешение за всички и сякаш сама отвежда дядо си право в рая. Слънчев и красив филм, който не натрапва поуки и нравоучения – просто отваря една врата към света за момент и онова, което виждаме през нея ни усмихва през сълзи…
