Изкуство

Боно: Плача от срам за песните ни

Фронтменът на U2 не харесва и името на бандата

Боно: Плача от срам за песните ни

Боно по време на изпълнение от турнето през 2019 г. 

Снимка: PhilWalter/GettyImages

"Само няколко песни на U2 мога да слушам, без да заплача. Срам ме е, това е унизително". Тежкото признание е не на кого да е, а на самият фронтмен на групата Боно Вокс в откровено интервю за The Hollywood Reporter. И така е още от времето на албума Songs of Innocence от 2014 г., за който Apple са упражнили натиск върху групата как да звучат. "Това може да е добре за слушателите, но е болезнено за създателите", твърди Боно. 

Ирландецът признава, че намира музиката на бандата като падение. 

„Бях в колата, когато пуснаха наша песен по радиото. Целият се изчервих! Толкова ме е срам", споделя Боно. Все пак има песни, с които истински се гордее и слуша с удоволствие като взискателен меломан. Сред тях посочва "Miss Saraevo" с Лучано Павароти и „Vertigo“.

И не е само това. Боно съжалява и за името на бандата и въобще не е харесвал предложението за U2. В крайна сметка първият мениджър на групата Пол Макгинес успял да убеди четиримата от Дъблин за името с мотива, че ще изглежда добре на тениски и други мърч стоки. Една буква и една цифра се помнят лесно и са разпознаваеми, смята мениджърът, но това така и не се приема от самите музиканти.

„В главата ни U2 си остава шпионски самолет, Нещо футуристично, понякога зловещо. И все още не ми харесва това име", казва Боно. И споделя, че има чувството, че тези неща го теглят надолу и вероятно е стигнал до критичната точка в кариерата си, когато изпитва максимално неудобство от това, което е принуден на прави като артист. 

Очевидно е в такъв период от живота си, когато е свръх критичен към себе си и творчеството му, дори не харесва пеенето си:

„През 80-те станах певец едва наскоро. Тогава се наложи да приема себе си твърде бързо. Спомням си, когато покойният певец Робърт Палмър каза на басиста ни Адам Клейтън: „Боже, би ли казал на фронтмена ви да свали няколко тона надолу? Ще си направи услуга, ще направи услуга и на гласа си и на всички нас, които трябва да го слушаме". Тогава мислех извън тялото си, не мислех за пеене. Наистина  не мислех за това колко високи тонове трябва да изпея и дали пасват на гласа ми.", завършва тъжното признание един от най-харесваните музиканти от 80-те и 90-те години.

Факт е, че с албумите след 2000 г. U2 загубиха голяма част от твърдите си фенове заради  по-комерсиалното звучене. Въпреки това групата успешно разпродава концерти и до днес, но закупилите билети отиват да чуят повече старите си любими хитове, отколкото новите неща на ирландците.