Борис Ангелушев е от онези художници, които имат щастливата съдба да се превърнат в част от света, който ни заобикаля – илюстратор на детски книги и създател на обложките на някои от най-известните български литературни поредици, той присъства във всяка по-голяма домашна библиотека. Изложбите му обаче са малко, а творчеството му е много по-известно от името. Аз лично за първи път попаднах на сбирка с негови творби този уикенд в Националната художествена галерия.[[more]]Експозицията се открива с вълнуващите и красиви думи на неговия близък приятел Валери Петров. Както последният пише, тази изложба не показва най-хубавото от творчеството на Ангелушев, затова пък показва най-типичното. Историята, която Валери Петров разказва като илюстрация за особения поглед на художника върху света е такава – едно момиченце помолило да й нарисува принцеса и Ангелушев я нарисувал с дълга рокля и корона как пере в едно корито. И наистина, в нито една от рисунките му няма нищо абстрактно или помпозно, всичко е понятно, простичко и ясно.
Роден в Пловдив през 1902 година, през 1922 година той заминава за Германия с математическа стипендия, но се записва в Художествената академия. Още като студент Борис Ангелушев сътрудничи на Германската комунистическа партия с рисунки, карикатури, създава плакати и значки. Напуска Германия по политически причини през 1933 година, но продължава да сътрудничи на левия печат както в Европа, така и в България. Политическите промени не се отразяват на творчеството му, за разлика от много други творци по онова време не му се налага да прави компромиси или да спре да работи.
Борис Ангелушев се смята за основоположник на книгооформлението в България. На мен лично тази част от изложбата ми беше най-интересна и носталгично мила –илюстрации в стари български списания и книги за деца и възрастни, заглавният шрифт на списанието на детството ми „Родна реч“, хартиените обложки на старите книги, които още стоят в библиотеката на родителите ми. Илюстрациите му са само в черно и бяло, но някои са много забавни и всичките са нарисувани като анимация – все едно всеки момент ще се раздвижат и ще тръгнат нанякъде. Прилича на пътуване в детството и съвсем правилно е черно-бяло – това е далечното детство на поколения българи.
Изложбата на Борис Ангелушев в Националната художествена галерия продължава до 16-ти март.
