Marriage Story (не ми харесва нито "Брачна история", нито "История на брака") е интелектуалното и естетическо киносъбитие на 2019-а, но въпреки това е горещо емоционален и жестоко реалистичен, бъркайки дълбоко, но деликатно в душата на зрителя. Режисиран от Ноа Баумбах (The Squid and the Whale, Margot at the Wedding, Mistress America, While We're Young – каква кариера!), филмът има оценка 8.1 в IMDb, вече е №184 (беше и по-напред) в класацията на сайта, спечели един "Златен глобус" (Лора Дърн) от шест номинации и си спечели номинации и за "Оскар" от възхитената киноакадемия.

Малко Бергман и много Уди Алън отпреди 30 – 40 години. Никол (Скарлет Йохансон) е нежна, фина и стройна блондинка с изящен нос и огромни бездънни очи. Тя е актриса, която е изоставила ранна кариера в Холивуд, за да играе независим театър в Ню Йорк. Причината е, че се е влюбила на "втората секунда" в "огромния недодялан мечок" Чарли (Адам Драйвър), висок чернокос режисьор с прям и остър поглед, широки плещи и вроден талант. Двамата са се допълвали, десет години са работили "оф", за да се качат най-накрая с "Електра" на Бродуей, имат прелестно, будно и палаво, откровено и чисто дете – Хенри (Ажай Робъртсън). И точно в този момент Никол решава да се премести в Лос Анджелис, за да заснеме пилотен епизод за сериал, което води естествено до раздяла и развод.

Единствено важни в този често срещан житейски сценарий са детайлите, чувствата, душевните рани, старите мечти и новите амбиции. Тя се чувства предадена и използвана, живяла е в сянка и в съзнателно подчинение, самоотричайки се, "светейки за него, не за себе си", а неговата еднократна изневяра дори не е толкова важна. Трябвало е просто да я прегърне и да я окуражи за новия ангажимент в телевизията... Той всъщност живее само за трупата, въобще не се замисля за съпругата си, защото я приема за даденост, често използва в разговор нейни прозрения, убеден, че е щастлива с този живот и че успехът е общ. Никак не е просто като "любовта си отиде". А тя всъщност май не си е отишла, само е затисната от обиди, недоразумения и объркване.

Решили са да се разделят цивилизовано и нормално (след като тя избягва разярена и ядосана от медиатор), но Никол наема съблазнителната, атрактивна, самоуверена,  много успешна и скъпа адвокатка Нора Фаншоу (Лора Дърн), която има перфектна външност и пресметлив остър ум. Паникьосан, Чарли се лута между правната акула с червендалесто лице, бяла безупречна прическа и хищнически нюх Джей Марота (Рей Лиота) и благия, диалогичен и мъдър Бърт Спиц (Алън Олда). Разводът заплашва да се превърне в кървава касапница (изтъкана от подли номера), в която двамата ще похарчат десетки хиляди долари. 

Важно е, че в началото и двамата пишат (за срещите с медиатора) списъци с достойнствата на другия, които ни се прочитат на плавен монтаж, но така и не се чуват от героите. Има един монолог на Никол, който направо ни хваща за гърлото, потресаващо точен размисъл за мястото на мъжете и жените в обществото на Нора,  дрезгаво изпълнение на Being Alive на Стивън Зондхайм от Чарли, оставящо ни докрай изцедени, а накрая, когато той чете нейния списък за него, ни разтърсват ридания... Две добри, даровити, честни и достойни човешки същества стигат до края на съвместния си живот. Но това не значи, че вече не се обичат. Толкова е нормално и естествено.

А кои още влязоха в номинациите за "Оскар"?