ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

За умопомрачителния спектакъл на Иво Димчев, който разбуни духовете

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Отдавна не ми се беше случвало някой или нещо така да ми влезе под кожата, както го направи Иво Димчев със "Скулптури" в събота вечер в Пловдив. Ексцентричният артист заедно със страхотния си екип от танцьори (екзотични и уникални до един) така преобрази добре познатата сцена на Дом на културата "Борис Христов", че дълго време ще я гледам с различни очи.

Станахме свидетели на един жесток спектакъл, който бих определила като миш-маш от поп концерт и съвременен танцов пърформанс. Гръбнакът на представлението бяха песните от новия албум на Иво Димчев, "Скулптури", които сами по себе си са по-скоро драматични, но провокативната и в същото време непретенциозна хореография ги постави в един напълно нов контекст, в който публиката се забавляваше искрено и неведнъж избухваше в аплодисменти.

Разбира се, както се очакваше, на сцената имаше много голота и демонстрации на разкрепостена сексуалност, които може би са дошли в повече на тези, които не са имали очаквания или не са се информирали предварително за творчеството на Иво Димчев. Имаше хора, които бяха откровено скандализирани, но имаше и такива, които бяха очаквали още повече провокации и разкрепостеност на сцената. Едно е сигурно – безразлични и отегчени нямаше, духовете бяха разбунени. 

Лично аз, която за пръв път виждам Иво Димчев на живо, намирам присъствието му на сцената за забележително. Харесва ми начинът, по който той комуникира с публиката – малките закачки и намигвания, провокациите, шегите, чувството му за хумор и самоирония. Усещането ми е, че той се държи напълно свободно на сцената – прави каквото си поиска, без задръжки и без притеснения. В допълнение, музиката му е красива и мелодична, гласът му е разкошен, а пианото акомпанира всичко това по един перфектен начин. Каквото и още да кажа, няма да съм достатъчто точна и изчерпателна. Иво Димчев действително е прекалено нeстандартен, за да бъдат поставени той и изкуството му в каквито и да било рамки и определения.  След официалния си край спектакълът продължи неофициално още около един час – време, в което всички бяхме поканени на сцената, за да си закупим новия албум и новата книга, придружени с личен автограф и селфи. Не очаквах точно такъв завършек, а и тайничко се надявах на бис, но всъщност това беше един силен и интимен момент, в който всеки от нас имаше възможност да разговаря за кратко с Иво Димчев и да се докосне отблизо до неповторимата му аура.  

Спирам дотук, защото за мен Иво Димчев е явление, което няма нужда да бъде разказвано, а видяно и изживяно. Явление, зад което очевидно стоят не само много смелост и талант, но и здрава работа и абсолютна отдаденост. И не на последно място, находчивост и добър бизнес нюх, в добрия смисъл, разбира се.

Благодаря на One Dance Week за възможността да гледаме този умопомрачителен спектакъл на българска сцена. Нямам търпение за следващата изява на Иво Димчев – няма да я пропусна!  

С Дина пътищата ни се пресичат вече за втори път, може би за да се потвърди поверието, че съдбата среща хората винаги два пъти в живота. Явно така е трябвало. Пътят на Дина започва от родния Пловдив, минава през София, стига до Нюрнберг, после завива отново към София (където в рекламните среди е първата ни пресечна точка), преди отново да се слее с чаровните улички на любимия Пловдив. Тук Дина е с...