Отдавна не ми се беше случвало някой или нещо така да ми влезе под кожата, както го направи Иво Димчев със "Скулптури" в събота вечер в Пловдив. Ексцентричният артист заедно със страхотния си екип от танцьори (екзотични и уникални до един) така преобрази добре познатата сцена на Дом на културата "Борис Христов", че дълго време ще я гледам с различни очи.
Станахме свидетели на един жесток спектакъл, който бих определила като миш-маш от поп концерт и съвременен танцов пърформанс. Гръбнакът на представлението бяха песните от новия албум на Иво Димчев, "Скулптури", които сами по себе си са по-скоро драматични, но провокативната и в същото време непретенциозна хореография ги постави в един напълно нов контекст, в който публиката се забавляваше искрено и неведнъж избухваше в аплодисменти.
Разбира се, както се очакваше, на сцената имаше много голота и демонстрации на разкрепостена сексуалност, които може би са дошли в повече на тези, които не са имали очаквания или не са се информирали предварително за творчеството на Иво Димчев. Имаше хора, които бяха откровено скандализирани, но имаше и такива, които бяха очаквали още повече провокации и разкрепостеност на сцената. Едно е сигурно – безразлични и отегчени нямаше, духовете бяха разбунени.
Лично аз, която за пръв път виждам Иво Димчев на живо, намирам присъствието му на сцената за забележително. Харесва ми начинът, по който той комуникира с публиката – малките закачки и намигвания, провокациите, шегите, чувството му за хумор и самоирония. Усещането ми е, че той се държи напълно свободно на сцената – прави каквото си поиска, без задръжки и без притеснения. В допълнение, музиката му е красива и мелодична, гласът му е разкошен, а пианото акомпанира всичко това по един перфектен начин. Каквото и още да кажа, няма да съм достатъчто точна и изчерпателна. Иво Димчев действително е прекалено нeстандартен, за да бъдат поставени той и изкуството му в каквито и да било рамки и определения. [[more]] След официалния си край спектакълът продължи неофициално още около един час – време, в което всички бяхме поканени на сцената, за да си закупим новия албум и новата книга, придружени с личен автограф и селфи. Не очаквах точно такъв завършек, а и тайничко се надявах на бис, но всъщност това беше един силен и интимен момент, в който всеки от нас имаше възможност да разговаря за кратко с Иво Димчев и да се докосне отблизо до неповторимата му аура.
Спирам дотук, защото за мен Иво Димчев е явление, което няма нужда да бъде разказвано, а видяно и изживяно. Явление, зад което очевидно стоят не само много смелост и талант, но и здрава работа и абсолютна отдаденост. И не на последно място, находчивост и добър бизнес нюх, в добрия смисъл, разбира се.
Благодаря на One Dance Week за възможността да гледаме този умопомрачителен спектакъл на българска сцена. Нямам търпение за следващата изява на Иво Димчев – няма да я пропусна!