ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Bye Bye Germany" (2017)

"Bye Bye Germany" (2017)

Ненаучените уроци на историята в нашата част на света. Този филм от програмата на последния Берлински кинофестивал със сигурност е точно за гледните точки, останали до днес напълно непознати. Защото говорим за комедия за оцелелите в Германия евреи непосредствено след Втората световна война. И в този филм има всичко, за което традиционно не се говори – далавери, заобикаляне на закона, черна борса, присвояване на чужди самоличности и спомени за войната, които са всичко друго, но не и героични. „Това е една истинска история и дори онова, което не се е случило точно така, пак е вярно.“ – така започва филмът. 1946 г., Франкфурт на Майн, Американски транзитен лагер. Оцелелите от концлагерите евреи чакат за разрешения за емиграция в САЩ. Сред тях е и Давид Берман – елегантен мъж, който умее да се шегува с каменна физиономия, пуши със златно цигаре и е разследван от контраразузнаването. Берман е единственият оцелял от голяма търговска фамилия на търговци на бельо. И докато чака в лагера и ходи всеки ден на разпити при красивата еврейка Сара, той събира неколцина оцелели като него, облича ги в прилични дрехи, дава им немски имена и тръгват да продават бельо на немските домакини. Търговията им не е точно почтена, но коя ли търговия на този свят е почтена в крайна сметка? Давид и партньорите му са толкова убедителни и невероятно изобретателни, че на моменти ми идваше да ръкопляскам и да викам „Браво!“.

Междувременно се разбира, че Берман е оцелял в концлагера, защото вероятно е живял в бараките за сътрудници на нацистите. Истината не е нито толкова плашеща, нито толкова интересна, но както казва самият Давид, „ако хората не послъгват от време на време, животът ще е абсолютно непоносим.“

Детайлите във филма заслужават специално внимание – леко прокъсаните яки на ризите, закърпените балтони, разрушеният Франкфурт и жените, облекли най-хубавите си дрехи, защото други не са им останали. Музиката отлично допълва неочакваните емоционални завои в историята, а стремежът на евреите да оцелеят и да живеят с чувството на вина, което никога няма да ги напусне („Защо точно аз оцелях?“), е наистина впечатляващ и със сигурност истински.

Финалът? „След войната в Германия остават да живеят около 4 000 евреи. Повечето от тях така и не успяват да обяснят на децата си защо.“

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...