Вече можем да кажем, че очакването на премиерата на „Чайки пият чай“ в Народния театър си заслужаваше напълно. Абсурдна, забавна, пъстра и шеметна, пиесата е едно от попаденията на театъра този сезон.
Сюжетът всъщност има малко общо с "Аз плащам", както е анонсиран, и много повече с друга постановка на камерната сцена, също от този сезон – „Всичко ни е наред“ на полякинята Дорота Масловска. Може би защото авторът на „Чайки пият чай“ Александър Майдан е украинец, общите теми и настроения са много, всичките напълно разбираеми за българската публика.[[more]]Този спектакъл е невъзможен без Филип Трифонов. В ролята на директор на полуфалирал театър той е абсолютно убедителен – сериозен, безумно смешен и напълно непредвидим. Дори и след края на пиесата не излезе от роля и продължи със сериозен глас да чете поздравленията към екипа и да дава наставления на актьорите. Това е една рядка възможност да го видим на сцена. Партнират му с целия си талант и чувство за хумор София Бобчева, Елен Колева, Свежен Младенов и Вяра Табакова.
Един ден при директора на театъра идва виден олигарх, който най-после има достатъчно пари и време, за да осъществи детската си мечта – да играе на сцена. Трябва му само сцена, красива актриса и режисьор. Парите не са проблем и, разбира се, мечтата му скоро става реалност. Но този епизод е само част от пиесата. Много повече това е историята на оцеляването на самия театър, на опитите да се приспособи репертоарът към изискванията на публиката, да се направи компромис с текста, всичко да стане забавно, забързано и обезателно с хепи енд. Тъжно. И смешно.
На места абсурден, на места бутафорен, понякога дори леко неразбираем, страхувам се, че авторът е прав и това е театърът, който искаме да гледаме – низ от смешни сценки, в които дори Нина Заречная ще получи своята зестра и ще живее дълго и щастливо…
