„Това представление е чист късмет“, казва Захари Бахаров в едно интервю. Така си е – абсолютен късмет е за нас, публиката, че можем да гледаме толкова хубав текст, чудесно селектиран, превъзходно поднесен като баланс между сериозно и иронично и прекрасно изигран! [[more]] Всъщност Захари Бахаров има предвид късмета обстоятелствата да се стекат така добре за първия му моноспектакъл. И той, и Явор Гърдев са прочели книгата на Милен Русков почти едновременно, обадили му се с въпроса за правата отделно един от друг, но по едно и също време. Накрая се оказало, че имат свободни два месеца, в които от 700 страници текст да създадат монолог в рамките на 40, който е не просто гръбнакът на романа, а есенция на една историческа епоха, на една съдба и на една държава – „малка, каръшка и хубава“. Знаем си коя е.
За прочелите и непрочелите романа „Чамкория“ на Милен Русков – аз лично съм от вторите – предварително е ясно какво предстои да гледат. Русков е, напълно заслужено, най-популярният в медиите писател в последно време и сюжетът на последния му роман е широко разгласен и обсъждан навсякъде.
Бае Слави Желязков, по професия „шефьор“, кара омнибуса си до Чамкория, където гражданите ходят на почивка, на разходка, а някои даже и на работа. По пътя бае Слави, а с него и читателите/зрителите, стават част от неговия поток на съзнанието, наглед неуправляемите му спомени и мисли, които прескачат с лекота от закръглените форми на Мици на седалката до него до Антарктида и от бае Коста Янков и разбойническите му дела до Вселената, планетата и неведомите дела божии.
Бае Славе е онова, което сигурно дори по негово време по нашите земи се е наричало „дървен философ“. Той не просто има мнение за всичко, мненията му са част от цяла онтологична система, със своя особена логика и йерархия. Фрагментите на текста следват напълно неочаквана емоционална логика, така че има моменти, които са страхотно забавни, и други, които са покъртително тъжни. И двете са еднакво непредвидими. Най-важното е, че нито за секунда бае Слави не ни става отегчителен или несимпатичен. Той е просто един българин – тук, на тази земя, която си обичаме, питай ни защо, всички сме потомци на бае Слави.
Захари Бахаров е не просто абсолютно убедителен, той Е бае Слави – нямам по-голяма похвала. Страхотно, от игла до конец българско представление, което заслужава да бъде видяно и силно аплодирано от възможно най-много хора. Представления ще има из цялата страна, не пропускайте!