Вече запълних петицата си от филми на 2016 г. Последен в нея влезе A Monster Calls ("Часът на чудовището", добър и смислен превод) на испанеца Ж. А. Байона. Филмът е с 26 награди и оценка 7.5 в IMDb. Чаках го от 21 октомври, първоначалната му премиерна дата в България. Заснет е по великолепната книга, отскоро стилно издадена и у нас с оригинални черно-бели илюстрации на Джим Кей, написана от Патрик Нес, но измислена и конструирана от покойната Шавон Доуд! [[quote:0]]Конър (откритието Люис Макдугъл) расте самотен и изолиран с майка си (Фелисити Джоунс) в Ирландия. Той е свенлив, тих, деликатен, начетен и умен, с огнен, но прикрит поглед, всеки ден е тормозен от местния зъл, груб и едър, но хубав побойник и покорната му свита. Тя е тежко болна от рак и въпреки новото авангардно лечение най-вероятно умира.
Появяват се и строгата и натякваща баба (Сигорни Уийвър, голяма) със сковано от болка и мъка лице, и бащата (Тоби Кебел), лекомислен и вятърничав, но добродушен и отзивчив емигрант в САЩ, където има ново семейство.
Майка и син са силно привързани, тя го обича безкрайно, безусловно и ласкаво, той нея - трескаво, диво и уплашено, вкопчен в любовта като удавник в гира и търсещ сигурност и утеха, които му липсват във външния враждебен свят. [[more]]Всяка нощ в 12:07 дървото (тис) от близкото гробище "оживява" - сън или... - и му разказва (Лиъм Нийсън) три свирепи, сурови и ужасяващи приказки, в които няма кристално ясна поука или положителни герои и които карат Андерсен да изглежда като безобиден комедиант. Конър рисува това, което чува или сънува.
"Хората знаят истината, но приемат лъжата", "Не е важно какво мислиш, а какво правиш" и "Не съм дошъл да спася майка ти, а ТЕБ" изрича Чудовището в сюблимните моменти. Конър пораства, възмъжава и се научава да живеее с болката, празнотата и загубата и да се противопоставя на тормоза. А всеки, загубил тежко болен близък човек, си припомня срама и ужаса, че може би е искал същият да си отиде по-бързо, или по-лошо - изпитал е след това облекчение, защото егоистично е копнял "болката да изчезне". Хубавото изкуство говори на теб, точно на теб.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
