ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Честита съпруга“ – за хората в театъра

„Честита съпруга“ – за хората в театъра

Драматично-куклен театър "Иван Димов" - Хасково

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Писател и драматург е режисьорът на тази пиеса. Елин Рахнев се е спрял на този текст, написан от актьора Петър Влайков, заради неговата човечност и едновременно абсурд. В „Честита съпруга“ се съчетават на пръв поглед противоположни теми и емоции, но крайният резултат е много автентичен, напълно човешки, и може би за пиесата е плюс, че не е направена в голям театър и с големи претенции.

Героите Петър и Ана са семейство на средна възраст, той е дърводелец, тя е медицинска сестра. Годините съвместен живот са изградили устойчиви семейни традиции, които трудно се променят. Всеки е свикнал с неизменното и утешително присъствие на другия, както и с дребните му странности, които понякога стават толкова дразнещи. Петър и Ана си имат свои шеги, свой таен език, с който казват повече, отколкото изглежда, че думите могат. Докато в един момент не се връщаме малко назад във времето и историята не се разплита по един напълно неочакван начин.

Представлението би било твърде предсказуемо и обикновено, ако не бяха чудесните актьори – Стефан Денолюбов и неизвестната досега за мен – Николета Малчева. Двамата са прекрасен дует и са толкова истински в ролите си, сякаш наистина сме в дома им. Чувствата им с лекота се предават на публиката, репликите им са естествени и забавни, а общото усещане е за много разбираем и приятен спектакъл.

Театърът си има своето очарование като изкуство, което говори с метафори и преувеличения, но понякога е нужен и такъв театър, разказващ за хората с най-обикновени думи.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...