Писател и драматург е режисьорът на тази пиеса. Елин Рахнев се е спрял на този текст, написан от актьора Петър Влайков, заради неговата човечност и едновременно абсурд. В „Честита съпруга“ се съчетават на пръв поглед противоположни теми и емоции, но крайният резултат е много автентичен, напълно човешки, и може би за пиесата е плюс, че не е направена в голям театър и с големи претенции.
Героите Петър и Ана са семейство на средна възраст, той е дърводелец, тя е медицинска сестра. Годините съвместен живот са изградили устойчиви семейни традиции, които трудно се променят. Всеки е свикнал с неизменното и утешително присъствие на другия, както и с дребните му странности, които понякога стават толкова дразнещи. Петър и Ана си имат свои шеги, свой таен език, с който казват повече, отколкото изглежда, че думите могат. Докато в един момент не се връщаме малко назад във времето и историята не се разплита по един напълно неочакван начин.
Представлението би било твърде предсказуемо и обикновено, ако не бяха чудесните актьори – Стефан Денолюбов и неизвестната досега за мен – Николета Малчева. Двамата са прекрасен дует и са толкова истински в ролите си, сякаш наистина сме в дома им. Чувствата им с лекота се предават на публиката, репликите им са естествени и забавни, а общото усещане е за много разбираем и приятен спектакъл.
Театърът си има своето очарование като изкуство, което говори с метафори и преувеличения, но понякога е нужен и такъв театър, разказващ за хората с най-обикновени думи.
