През 1894 година, някъде в най-скучния град на Франция, се ражда Анри – героят на пиесата „Чинечита“ на Тиери Дебру. Символично, същата година се ражда и кинематографът. За Анри в това съвпадение има някаква съдбовност, защото неговата мечта, откакто се помни, е да стане актьор.
Минава почти век и в апартамента на възрастния и сприхав Анри се появява неочакван гост – неговият внук. От него научаваме, че Анри е избягал от семейството си преди повече от петдесет години, за да преследва мечтата си за актьорска кариера и оттогава за всички у дома той е мъртъв. Внукът му Алекс, също с тайната мечта да стане актьор, пръв се осмелява да се срещне с тайнствения дядо.
Героите в пиесата са дядото и внукът, обединени от общата си страст и онази неуловима, но съкровена близост, която понякога намираме в семейството. Между тях, като съдник и утешител, е спътницата в живота на Анри, за която той така и не се е оженил през всичките тези години. Историята следва логичните обрати на семейните събирания – с вино, сантименти, снимки и спомени, без драматични обрати и с напълно приемлив финал. Онова, с което ме спечели тази симпатично разказана семейна драма, е необичайният поглед към вечния въпрос кое е по-важно – мечтите или дългът. Анри е напуснал семейството си в преследване на една мечта, която завинаги е останала недостижима, но никога не е съжалил за избора си. Жалко е само, че не е успял, защото по странната логика на съдбата на успелите се прощава онова, което за неудачниците остава като вечно бреме.[[more]]Виктория Колева и Милко Йовчев са в поддържащите роли на сцената, на която Стефан Мавродиев дава всичко от себе си със страст и енергия, които подсказват пълното му сливане с образа на малкия човек, който ще остане артист в душата си до самия край. Напълно заслужена номинация за “Аскеер” за главна мъжка роля.
