ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Чинечита“, театър 199 „Валентин Стойчев“

„Чинечита“, театър 199 „Валентин Стойчев“

През 1894 година, някъде в най-скучния град на Франция, се ражда Анри – героят на пиесата „Чинечита“ на Тиери Дебру. Символично, същата година се ражда и кинематографът. За Анри в това съвпадение има някаква съдбовност, защото неговата мечта, откакто се помни, е да стане актьор.

Минава почти век и в апартамента на възрастния и сприхав Анри се появява неочакван гост – неговият внук. От него научаваме, че Анри е избягал от семейството си преди повече от петдесет години, за да преследва мечтата си за актьорска кариера и оттогава за всички у дома той е мъртъв. Внукът му Алекс, също с тайната мечта да стане актьор, пръв се осмелява да се срещне с тайнствения дядо.

Героите в пиесата са дядото и внукът, обединени от общата си страст и онази неуловима, но съкровена близост, която понякога намираме в семейството. Между тях, като съдник и утешител, е спътницата в живота на Анри, за която той така и не се е оженил през всичките тези години. Историята следва логичните обрати на семейните събирания – с вино, сантименти, снимки и спомени, без драматични обрати и с напълно приемлив финал. Онова, с което ме спечели тази симпатично разказана семейна драма, е необичайният поглед към вечния въпрос кое е по-важно – мечтите или дългът. Анри е напуснал семейството си в преследване на една мечта, която завинаги е останала недостижима, но никога не е съжалил за избора си. Жалко е само, че не е успял, защото по странната логика на съдбата на успелите се прощава онова, което за неудачниците остава като вечно бреме.Виктория Колева и Милко Йовчев са в поддържащите роли на сцената, на която Стефан Мавродиев дава всичко от себе си със страст и енергия, които подсказват пълното му сливане с образа на малкия човек, който ще остане артист в душата си до самия край. Напълно заслужена номинация за “Аскеер” за главна мъжка роля.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...