Изкуство

"Човекът, който искаше" по Чехов в Малък градски театър

Любов, какво друго?

"Човекът, който искаше" по Чехов в Малък градски театър

Да се поставя Чехов на сцена, винаги е голямо предизвикателство. Това е валидно с по-голяма сила, когато в основата са залегнали не пиесите, а разказите му, както е в този случай. Сценичната адаптация и режисурата са на проф. Маргарита Младенова и това е гаранция за отлично познаване на материала и най-високо качество. Наистина текстовете са поднесени компактно, с вътрешна логика и ритъм, така че пиесата се гледа леко и с интерес. Честно казано, това не е достатъчно за очакванията, заложени от имената на автора и постановчика. [[more]] "Човекът, който искаше" е заглавие, вдъхновено от един неосъществен сюжет за повест, който Сорин предлага на Костя в пиесата "Чайка". Става въпрос за различията между хора, които на пръв поглед искат едно и също. Любов – какво друго. Пиесата събира в едно "Верочка", "Дамата с кученцето", "Учителка" и "Предложение" – три кратки разказа и една драматична миниатюра. Спойката между тях са монолози в двата края на сцената, които са на практика авторовият текст без поправки, така че първоосновата е запазена с малко изменения, доколкото е възможно.

Сценографията и костюмите на Ивайло Николов и Ива Гикова са пределно семпли и лаконични, така че само маркират случващото се. Специална похвала заслужава Стоян Младенов, който изпълнява на живо музиката в спектакъла. В крайна сметка във фокуса изцяло остават лицата и гласовете на актьорите, на които се разчита напълно да предадат на публиката мислите и емоциите на героите си. Успехът е променлив. Алиса Атанасова, Весела Бабинова, Луиза Григорова, Владимир Зомбори, Владимир Димитров и Иван Петрушинов се справят добре, но имат малък шанс пред Владимир Пенев и Светлана Янчева, които са просто превъзходни като дует. За щастие, те са в края на представлението и успяват да го завършат чудесно.

Свикнали сме да разчитаме Чеховите послания като истории на хора, вътрешно изпълнени с недоволство, празни чувства и отчаяни жестове, но безволеви и нерешителни външно. "Човекът, който искаше" показва примери за обратното – тук Чеховите герои се осмеляват да следват поривите си, да показват чувствата си и да ги разкриват с думи. Резултатът е също толкова плачевен, но достатъчно смислен и смешен, за да си струва да видите този спектакъл.