Изкуство

Чудната история на катедралата във Флоренция

Столицата на Тоскана никога не може да бъде опозната напълно, казват дори собствените й жители.

Чудната история на катедралата във Флоренция

Италия… Кътче от земята, наситено с много пищни и красиви сгради, зашеметяващи гледки и пейзажи. Несъмнено и с превъзходна кухня – та кой не обича пица, паста или спагети?!

Навярно всеки от нас има любим италиански град, но Флоренция е в списъка с мечтани дестинации на милиони пътуващи по света. Озовете ли се там, независимо дали сте ценители на изкуството, на модата, на хубавите гледки или на хубавата храна, няма как да не ви заплени сърцето на града – катедралата „Санта Мария дел Фиоре“.

Столицата на Тоскана никога не може да бъде опозната напълно, казват дори собствените й жители. Възхитителната катедрала днес е символ на италианската култура и притегателен център за огромен брой посетители. Подобно на много от италианските съкровища обаче, най-голямата църква в емблематичния град Флоренция също пази тайни, предавани поколения наред.

Строената в продължение на няколко века великолепна сграда днес се издига върху основите на древната базилика „Санта Репарата“. Първата копка на внушителния италиански храм е направена на 9 септември 1296 г. от кардинал Пиетро Валериано Дурагуера.

„Санта Мария дел Фиоре“ била строена в продължение на цели шест века и под наблюдението на повече от десет различни архитекти.

Първият от тях бил Арнолфо ди Камбио. Той проектирал първоначалния вариант на днешната безценна забележителност. След смъртта му обаче строежът бил прекратен и едва 30 години по-късно е подновен от Джото, който е автор и на прелестната камбанария. Това се случва заради откритите през 1330 г. в „Санта Репарата“ мощи на св. Зиновий Флорентийски.

Седем години по-късно чумна епидемия плъзва из цяла Тоскана и прекратява проектирането на сградата до 1349 г. Андреа Орканя, Джовани ди Лапо Гини, Алберто Арналди, Джовани д’Амброджо, Джовани ди Лапо Гини и Нери ди Фьораванте са само част от архитектите, работили над архитектурното чудо, което виждаме днес.

През 1418 г. „единственото“, което трябвало да се направи, било


да бъде издигнат куполът на новата катедрала. Предвид липсата на техника, с която да бъде изградена 40-метровата основа, нито на съществуваща технология, това се оказало нелека задача, с която се заема Филипо Брунелески. Брунелески трябвало да реши една нерешима дотогава задача – как да задържи толкова огромен купол, арковиден, без той да падне.

Отговорът е гениален.

Брунелески изгражда два купола, построени един в друг, съставени от 4 милиона тухли. За да успее да издигне на подобна височина тежащите 1500 тона тухли, той на практика изобретява крана и подпомага строежа на храма. Тухлите на вътрешния купол се подреждат зигзагообразно при зидането, за да се крепят и застъпват. Всъщност още не е дори напълно ясно какъв е принципът, на който са редени, и как Брунелески го е постигнал.

В резултат катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ се превръща в абсолютен шедьовър на инженерната мисъл и като цяло на ренесансовата архитектура. В интериорно отношение катедралата впечатлява със стенописи, но най-вече със зашеметяващия огромен часовник.

Неговият механизъм е изработен през 1443 г., като стрелките му работят и до днес, но с тази разлика, че се движат в обратна посока.

„Санта Мария дел Фиоре“ е третата и последна катедрала, построена във Флоренция, като по размери я изпреварват единствено „Свети Петър“ в Рим и „Свети Павел“ в Лондон. Храмът е забележителен със своята неповторима архитектура, в която се открива ясна алюзия с лилиите, символ на Флоренция.

Някога храмът е бил най-големият в Европа, като в него е имало място за 30 000 души. Строителството на катедралата е вдъхновено от новите тогава катедрални храмове в Пиза и Сиена. Според историческите извори самите управници и граждани на Флоренция имали огромно желание да издигнат храм, който да задмине със своя блясък и красота съперниците си от Тоскана, Пиза и Сиена. Е, май са успели.