Изкуство

Чудният концерт на Андреа Бочели. По български

Изпълнена с много любов музика, в която може и да няма съвършенство, но има страст, история и любов. А това са съставките на най-хубавата музика на света.

Чудният концерт на Андреа Бочели. По български

Концертът на Андреа Бочели е нещо като голямо и ефектно оперно шоу, в което самият Бочели участва само от време на време. Но това изобщо не пречи – всички останали съставки са подбрани и дозирани толкова внимателно, че крайният ефект достойно може да застане под марката „Бочели“ – изпълнена с много любов музика, в която може и да няма съвършенство, но има страст, история и любов. А това са съставките на най-хубавата музика на света.

Не е изненада, че оркестърът и хорът на Класик FM са на световно ниво и са достоен партньор на сцена и на най-големите звезди. Феноменалният изпълнител на бандонеон Марио Стефано Пиетродарчи беше изразителен с инструмента си като с глас, а развълнуваната Магдалена от китарно дуо CARisMA специално поздрави публиката в родната си София. Останалите участнички – сопраното Светла Василева и италианката Илария Делла Бидия бяха колкото сладкогласни, толкова и красиви в ярките си вечерни рокли.

Много емоционално и близко до всеки преживяване, пред публика на най-различна възраст. Мисля, че нямаше човек, който да не си познае поне една любима песен, на повечето арии аплодисментите започваха още след първите тактове, а четирите биса бяха специален жест от Бочели за София.

Това е първият път, когато присъствам на оперен концерт на стадион. Не съм разочарована – озвучаването беше на ниво, а огромната рок сцена придава монументалност на преживяването дори за зрителите на последните редове. Големите екрани бяха само допълнителен ефект към палитрата от емоции – в един особено запомнящ се момент Бочели изпълни песен на Едит Пиаф, редувайки се с архивни кадри на нейното изпълнение – странен, но равностоен дует.[[more]]Това е и последният път, в който отивам на оперен концерт на стадион – поне в София. Изключително лоша организация, липса на табели и обозначения, така и не намерихме входа, написан на билета ни, объркването на терена беше пълно, а хората седнали на местата ни казаха нагло: „Първо изгонете онези хора там от нашите места“. За мен е все едно, аз и без това си представям себе си на стадиона само като правостояща. Стана ми най-мъчно за възрастните дами, като моята майка, с която бях, развълнувани и специално облечени за случая, които се щураха объркани между редовете, а разпоредителите ги гледаха къде безразлично, къде презрително, с безумното обяснение: „Аз не отговарям за този сектор“. Поне половин час след началото на концерта отвсякъде се чуваха гневни гласове на хора, които се опитваха да накарат разпоредителите да ги настанят на местата им и да оправдаят солидната цена на билета. Така или иначе всеки седна където може, наложи се да сме на трибуните. След края на концерта се оказа, че по седалките има нещо като талк, стабилен слой мърсотия, който е полепнал по дрехите на всички.

Равносметката – чудесни, усмихнати и емоционални спомени от концерта на Бочели и съмишлениците му и една торба дрехи за химическото чистене за утре. Наистина предпочитам да имах за споделяне само първата част от този разказ.