Изкуство

CineLibri: "Геният"

Филмът проследява най-динамичната и интересна част от живота на Максуел Пъркинс – годините, в които той работи с Томас Улф.

CineLibri: "Геният"

За гениалността няма дефиниция. Но ако приемем, че това е вътрешният порив да направиш нещо голямо по най-добрия начин, въпреки всички пречки и понякога въпреки себе си; да промениш света, да приемеш съдбата си, да си различен от другите… Е, в този филм не един герой отговаря на това описание. И именно в това е уловката – за кой гений всъщност става въпрос? [[more]] "Геният" разказва за професия, която, поне съдейки по повечето издадени книги, не съществува у нас – литературният редактор. В САЩ хората от този бранш понякога са легенди, равни на авторите, с които работят. Например Тей Хохоф – редакторката на Харпър Лий – се бори с писателката за всяка страница от "Да убиеш присмехулник", кара я да преписва цели глави, да събира изхвърления през прозореца ръкопис в снега навън, за да се получи накрая легендарният роман, който познаваме.

Главният герой на филма "Геният" – редакторът Максуел Пъркинс (в ролята Колин Фърт, безупречен както винаги) – е едно от най-големите имена в професията си. През 1978 г. А. Скот Бърг издава биографията на Пъркинс и печели за книгата си Националната награда за литература на САЩ. Филмът проследява най-динамичната и интересна част от живота на Максуел Пъркинс – годините, в които той работи с Томас Улф. Последният дължи изцяло на своя редактор славата си и литературните си успехи, но това не се случва лесно за никой от двамата. Сред останалите открития на Пъркинс са Франсис Скот Фицджералд (убедително изигран от Гай Пиърс) и Хемингуей, който посвещава на своя редактор "Старецът и морето".

Всичко в този филм е безупречно – атмосферата, репликите, костюмите, темпото, шегите, актрисите – Лора Лини като съпругата на Пъркинс и Никол Кидман като любовницата на Улф - Алайн Бърнстейн. Единственият сериозен недостатък е в избора на актьор за главната роля. Първоначалният избор е бил Майкъл Фасбиндер, който се отказва в полза на Джуд Лоу. Последният наистина се старае много, но резултатът повече прилича на клоунада, отколкото на сериозно актьорско постижение. Това е и основната причина филмът да има доста негативни рецензии и оценки.

Погледнат през лупата на голямото кино, това може и да не е огромен шедьовър. Но погледнат с очите на влюбените в книгите и на онези, които за първи път откриват тази история, "Геният" е в еднаква степен приятен и поучителен.