Изкуство

CineLibri: „Истанбул червен“, награденият филм

Филмът „Истанбул червен“ спечели тазгодишната награда на фестивала CineLibri за най-добра адаптация по книга.

CineLibri: „Истанбул червен“, награденият филм

[[more]] Филмът „Истанбул червен“ спечели тазгодишната награда на фестивала CineLibri за най-добра адаптация по книга. В мотивите си журито посочва, че наградата се присъжда за „оригиналния режисьорски и кинематографичен подход към темата за пътуването към себе си и копнежа за промяна, пречупени през спомена за едно идилично минало“.

Автор на книгата е режисьорът Ферзан Йозптек и това му е позволило доста голяма свобода при интерпретацията на собственото му произведение. На практика филмът не е екранизация на книгата, а нейно своеобразно продължение или отражение – разказаната история е различна и използваните средства са основно кинематографични. Образите решително доминират над думите, но това е нормално за филм, сниман в толкова многолик и красив град.

Орхан (Халит Ергенч) се завръща в родния Истанбул след години, прекарани в Лондон, където е намерил убежище след преживяна в миналото си трагедия. Поводът за завръщането му е работата като редактор по една книга, написана от известен турски режисьор. А причината да се върне, е Истанбул – град като никой друг по света.

Къщата на режисьора, в която Орхан отсяда, е на брега на Босфора, червена на цвят, пълна със странни обитатели, повечето от които са жени. Приличат на някое от женските семейства в книгите на Елиф Шафак. Още след първата вечер на откровения и загадъчни намеци домакинът изчезва. Орхан остава, омагьосан от къщата и в търсене на отговори, които трябва да намери сам. Междувременно той се влюбва в приказно красивата Невал (Туба Бююкюстюн) и отново започва да пише, откривайки в Истанбул и неговата красота отдавна забравеното вдъхновение и надежда.

Филмът е леко фрагментарен и на места губех нишката на действието, но е много красив, а Истанбул, неговите улици, къщи и жени са показани с огромно възхищение и усет към детайла. Прииска ми се да отворя книгата, а това определено е целта на всяка екранизация.