ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

CineLibri: Изабел Юпер като вечната жена

CineLibri: Изабел Юпер като вечната жена

„Ева ли е истинското ти име?“

„Разбира се, че не.“, отговаря героинята на Изабел Юпер.

Ева е името, с което тя играе във филма „Ева“ на Беноа Жако, но ако в живота й се наложи да си избере псевдоним, то Ева пак би бил идеален избор. Защото Изабел е парадигмалната жена – самодостатъчна, иронична, дистанцирана, вечна.

Такава е и Ева във филма. Тя е проститутка на възраст в малък град до Париж, специализирана в садо-мазо услугите и клиентите на прилична възраст. Един ден съдбата я среща с млад драматург в криза и той решава на всяка цена да разгадае и опише нейния живот.

Изабел Юпер и Гаспар Юлиел са достатъчно големи звезди, за да предизвикат интерес към филма, който дори беше в официалната програма на последното Берлинале. Изабел Юпер играе нещо като героинята си от „Тя“ – безмилостна и непроницаема жена с неясно минало. Гаспар Юлиел, който е просто цар на меланхоличните мълчания, играе отново нещо подобно – красавец, който със своето отчуждение разрушава света на хората, които го обичат. И двамата актьори са доста дистанцирани и във филма, и като имидж на екрана. Това, от една страна, прави всяка химия между тях невъзможна (впрочем те вече са играли заедно, обаче майка и син), както и изисква много убедителен сценарий, какъвто тук липсва.

Филмът „Ева“ е екранизация по роман на Джеймс Хадли Чейс и по него има филм от 1962 г. с Жана Моро в главната роля. Любопитно е да се отбележи, че през 1962 г. „възрастна“ проститутка играе тогава 34-годишната Жана Моро, докато Изабел Юпер тази година става на 65. Разликата е чувствителна и при цялата относителност на зрелостта в наши дни, Юпер е доста възрастна за тази роля. Освен това в съвременната версия на филма действието тече доста бавно, има големи неясноти в сценария и доста патетичен финал. Въпреки това не съм разочарована, Изабел Юпер ще си остане моята „Ева“ завинаги.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...