Рупърт Евърет е посветил десет години от живота си на този филм и резултатът е впечатляващ във всяко едно отношение. От физическата прилика с Оскар Уайлд, постигната с майсторски грим и осветление, до пресъздаването до най-малки подробности на интериора на стаята, в която Уайлд умира, и вилата, в която живее преди това в Неапол. Рупърт Евърет лично е посетил и двете места и е живял там в търсене на вдъхновение.
Същевременно и двамата – Уайлд и Евърет – са хора очарователни, самовлюбени и извън всяка мярка за „нормалност“ и това неминуемо се отразява и на филма, който е дълъг, клаустрофобичен и прекалено вторачен в актьора в главната роля. На практика е трудно да се запомни който и да е освен него, независимо от гръмките имена в надписите накрая.
Рупърт Евърет разказва за последните дни на Оскар Уайлд в Париж, когато той е вече много болен и в бълнуванията си наяве и насън вижда миговете от живота си така, както може би ги виждаме в края на пътя си – едновременно най-хубавото и най-лошото, неразличимо преплетени едно в друго.
Историята на Оскар Уайлд е известна или поне се предполага, че зрителите на филма отиват напълно запознати с нея. Уайлд е успял, знаменит и богат, женен с две деца, когато бащата на любовника му лорд Алфред Дъглас го дава под съд. Осъден, опозорен и творчески унищожен, Оскар Уайлд така и не се съвзема след престоя си в затвора и умира мъчително в чужбина.
Във филма Оскар разказва приказката „Щастливият принц“ на децата си, след това и на други деца, историята на принца минава като червена нишка през цялото време и е своеобразна рамка на живота му. Чисто буквално принцът, разбира се, e той.
Оскар Уайлд е от онази порода хора, които са родени за бурни страсти. Цената е напълно без значение. В този смисъл щастието е отчаян идеал и за него той постепенно се лишава от всичко, което притежава. Също като в приказката.
Рупърт Евърет играе с отчаяна самоотверженост, като никога преди. Той самият казва, че тази роля е била истинско освобождение за него – да играе физически непривлекателен човек, без дори за миг да мисли кой ракурс е по-изгоден, коя светлина е по-благоприятна. Превъплъщението му е абсолютно и това е най-голямото достойнство на филма.
В историята няма нищо ретро. Един мъж – умен, изключителен – е отритнат от обществото за връзка, която не е нищо повече от личния живот на двама пълнолетни мъже. В Англия той е реабилитиран едва през 2017 г. Това прави този филм абсолютно актуален.
