"Ще се видим там горе" на Албер Дюпонтел е с пет награди "Сезар", осем номинации и оценка 7.6 в IMDb. Една бърза вметка: във визията има много от "Амели Пулен", но не и в историята, взета от наградената с "Гонкур" през 2013 г. книга на Пиер Льометр.

Реално Първата световна война вече е свършила, има примирие, в окопите чакат окончателно съобщение за край. Лейтенант Анри Прадел (Лоран Лафит, чаровният злодей в "Тя"), стегнат и безпричинно жесток широкоплещест хубавец със свъсени вежди и мрачен поглед, получава заветната телеграма, но нарочно (войната му дава власт и положение, което не притежава в цивилния живот) командва разузнаване, убива лично в гръб двамата разузнавачи, а после се впуска в безсмислена атака.

Едуар Перикур (Науел Перес Бискаяр), очарователен младеж от известно и заможно благородно семейство с фини черти и дарба на художник, е обезобразен (долната част на лицето му я няма), а неговият доста по-възрастен мургав и прагматичен другар с обикновено селско лице, диви очи и здрави крака, Албер Майлар (Албер Дюпонтел), оцелява само за да помага след това в лечебницата на ранения в намирането на морфин и за да предоврати самоубийството му.

Албер решава да изкара Едуар умрял и да му измисли ново име, за да не се среща той в този вид с богатия си, властен и сприхав (скарани са люто) баща Марсел Перикур (Нилс Ареструп, задължителен), нито с красивата си пясъчноруса, изтънчена и грациозна сестра Мадлен (Емили Дьокен).

Едуар под ново име води жалко и изолирано съществуване, създава си прекрасни и оригинални маски, рисува талантливо, изобретателно и новаторски, приема в дома си сирачето Луиз (Елоиз Балстер), дребно бледо дръзко ангелче. Албер му помага, работи какво да е (годеницата му го е напуснала), Марсел Перикур страда безутешно по сина си, а хитрият, коварен и лукав Прадел се жени за Мадлен, влиза във висшето общество, но това не му пречи да краде от държавата (има погребална фирма и препогребва войниците).

И тогава на Едуар му хрумва план как да спечелят конкурсите за паметници (в поръчката участва и баща му като богат дарител), да вземат парите, но да ги откраднат, без да доставят нито един монумент. Албер, споделено влюбен в сексапилната, пъргава и усмихната прислужница на Перикур, Полин (Мелани Тиери), успява да опази от приятеля си новината за сватбата на сестра му с омразния използвач, кариерист и садист. Дори намира начин да разобличи Прадел чрез безумно честния и нелепо смешен, но компетентен и упорит ревизор Мерлен (Мишел Вильермос). Въобще история от ранга и класата на Юго и Дикенс.

Тази едновременно лична и мащабна, приключенска и емоционално-психологическа старомодна сага завършва подобаващо... До нови срещи, там горе.