Всъщност някой знае ли какво е любовта? Онова, което даваме на хората, които обичаме? Или онова, което ни дават хората, които ни обичат? Дали всички сме еднакво пропускливи на обич, или в душите на някои тя се утаява и после се ражда отново в образи и думи, като изкуство – различна, чужда и за всички?… [[more]] В този филм са замесени цяла плеяда изключителни творци в различни области – на първо място, режисьорът (в случая и сценарист) Фолкер Шльондорф, който лично представи филма си в София. Съсценарист е Колъм Тойбин, когото помним от „Бруклин“, и малко иронично, може би неслучайно, ако в „Бруклин“ героинята избираше между двама мъже, тук героят избира между две жени.
Филмът „Завръщане в Монтаук“ е създаден по мотиви от произведение на Макс Фриш, когото Шльондорф цитира като вдъхновение, не и като съавтор. И за Фриш, и за Шльондорф историята във филма е лична и лично преживяна. И не на последно място, актьорите, които Фолкер Шльондорф е избрал половин година преди началото на снимките, като тримата са живели заедно, разговаряли са дълго, за да разберат напълно онова, за което във филма не се говори. Това са любимецът на Ларс фон Триер – Стелан Скарсгард, и „единствената немска кинозвезда“ по думите на Шльондорф – Нина Хос.
Това е историята на писателя Макс. Макс е европеец на средна възраст, умерено успял в професията си, с няколко сериозни връзки зад гърба си и влюбена в него жена, която удобно живее в Ню Йорк – на един океан разстояние, така че любовта остава силна, а с нея и загадката. Защото Макс е загадъчен мъж. Единствените истински емоции, които се четат по лицето му и в гласа му, са по време на четенията на новия му роман – защото книгите са реалността, която той обитава. Другата, нашата реалност, му е нужна само като ловно поле за преживявания. Всъщност това разказа и Шльондорф на представянето – че за твореца изкуството е възможно само след като чувствата са преживени, за емоциите винаги се пише, след като са останали зад гърба ни. [[quote:0]] Двете жени на писателя Макс във филма – голямата му младежка любов, която животът му дава шанс да срещне отново, и сегашната му зряла любов, гледат на него по съвсем различен начин. За едната той е бил смисълът на живота и нейното спасение е да остарява сама и да работи, докато запълни с това всички липси. Другата просто си създава свой свят, в който винаги има място за Макс – когато той реши. Самият той не знае коя от двете обича, коя от двете го обича, нито какво е любовта. В киното това решава зрителят.
Това е много личен филм за мен. Стелан Скарсгард е избран за тази роля неслучайно – аз разбирам прекрасно магията у един мъж, който не е привлекателен с нищо друго, освен със своя ум и безкрайно знание, с тайната на света, която сякаш носи в себе си. Една жена не може да притежава такъв мъж, тя просто може да бъде до него.
Безупречно направен филм, в който всяка сцена, звук и дума са на мястото си. Най-доброто дотук на CineLibri, един филм за любовта. И за тази към киното, естествено.
