Могъщи, красиви, велики. Елизабет І и Мария Стюарт се срещат на сцената на Народния театър, изиграни от две театрални кралици – Бойка Велкова, която е и режисьор на спектакъла, и Емануела Шкодрева. Двете исторически кралици намират своя съвременен прочит в лицето на две жени в апогея на своята професионална и женска сила – и двете актриси са изключителни в ролите си. [[more]] Пиесата е написана от Оля Стоянова, която има „Аскеер“ (напълно заслужен) за „Покана за вечеря“. Идеята за сюжета обаче е на двете актриси, които искали да играят заедно и сами се свързали с Оля Стоянова и й възложили да напише този спектакъл за тях. Резултатът е отличен. Заслугата изобщо не е само в думите. Цялата постановка е прекрасно театрално преживяване, в което на всички съставки е отделено подобаващо място и най-голямо внимание. Сценографията е едновременно семпла и много ефектна, пресъздаваща с малко елементи епохата. Костюмите са леко стилизирани спрямо историческите първообрази, но стилни и красиви. Трябва да кажа, че отдавна съм отвикнала от такова високо качество на костюми в българския театър – дори бижутата на Елизабет І (Бойка Велкова) са достойни за кралица. Музиката е безупречно подбрана не само според ситуацията, но и според героите – всеки си има свой ритъм и своя музикална тема (музика: Теодосий Спасов). Изобщо театрално преживяване, в което всеки компонент е внимателно преценен и точно на мястото си. Подчертавам това, защото постановката е едва вторият режисьорски опит на Бойка Велкова след моноспектакъла „Пътят към Афродита“, но показва цялостен поглед върху случващото се на сцената. Един много женски поглед, с тънък усет за красота и драма.
Двете кралици никога не са се срещали лично, но са си писали години наред, като мотиви от писмата им са включени в пиесата. На сцената те също са разделени, като единствената им среща е само маркирана и е доста условна. Двете са противоположни и като жени, и като управници. Онова, което ги свързва, е тяхната сила, непреклонност и трагичната им съдба. Макар и по различен начин, и двете подчиняват съдбата си на своята вяра и на короната, за да останат в историята – едната като велик монарх, другата като мъченица. Изпълненията на двете актриси чудесно подчертават тези разлики и непрекъснато прехвърлят зрителските симпатии от едната към другата.
Още едно отлично премиерно представление в новия сезон. Аз и приятелките ми бяхме вдъхновени и очаровани. Перфектно за гледане в момичешка компания.
