Писах, че най-добрият испански филм на 2014 г. е "La isla minima", но това беше преди да гледам "Loreak" или “Цветя” (така и не остана време да драсна за друг фаворит, "El Nino"), баска продукция на режисьорите Жон Гараньо и Жозе-Мари Гоенага ("80 egunean"), спечелил пет награди "Сигнис" в Сан Себастиан и удостоен с две номинации за "Гоя" (филм и музика) и оценка 6,9 в IMDB, който е нормална човешка история, ювелирно, деликатно и чувствено разказана и ми е много по-близък и въздействащ.
Отварям скоба: испанската комедия на отминалата година и абсолютен и безусловен боксофис шампион (дори в Щатите) "Ocho apellidos vascos" (“Осмо поколение баск”) също е баски, но преводът му в торентите е от английски и се губят доста закачки и оригинални игри на думи и значения, поради което се надявам да дойде на безплатната седмица на испанското кино през юни...
Ане (Нагоре Аранбуру) е жена на средна възраст, дребна, закръглена и изящна, с къса прическа и добро, усмихнато и търпеливо лице, в което се открояват очите, блестящи с уморена интригуваща светлина. Малко рано при нея идва климактериумът и докато се окопитва от тази неприятна житейска новина (няма деца), някой ѝ изпраща разкошен букет цветя. Веднага става ясно, че романтикът не е съпругът ѝ Андер (Егоиц Ласа), мълчалив, скучен и инертен дървеняк, хванат в примката на рутината и разчертаното ежедневие. Цветята продължават да пристигат всеки четвъртък, а "разследването" удря на камък... Ане работи на строеж (скоро си е загубила ценен медальон и постоянно го издирва, дори с металотърсач), а там се заговаря в офиса си с краниста Бенят (Жозеан Бенгоечея), срамежлив и свенлив, свит, недодялан чернокос мъж със симпатично едро лице и обаятелни обноски. Той е женен за отрудената, опака и тросната (събира такса на магистрала) Лурдес (Ициар Итуньо), грозновата, но привлекателна, която няма време за глезотии и чувства, осиновил е (обожава го) детето ѝ от предишен брак и все още е под влиянието на критичната си и властна майка Тере (Ициар Айспуру). Един ден Бенят умира в катастрофа, цветята престават да пристигат, а в кабината му е намерен медальонът на Ане. След две години Лурдес и Тере забелязват, че някой оставя цветя всеки четвъртък на лобното място на трагично загиналия и сепнати, раздразнени, заинтригувани и подозрителни, започват разследване, всяка за себе си...[[more]]Светът е пълен със загадки, несподелени и неизказани чувства и пропуснати възможности. Никога не познаваме докрай човека до себе си, а и няма гаранция, че сме разчели правилно поредица от случайности и съвпадения. Но отчаяно търсим любов и сме ревниви и егоистични към своята мизерна порция от нея, не искаме да отстъпим и трошица и да я поделим, браним я зло и агресивно. Или пък я издигаме в култ и – когато е останала само нереализирана възможност – я идеализираме (защото не е била поставена на изпитанието на ежедневието и навика)... Такива сме – обикновени, емоционални, сантиментални и раними хора, които се надяват, докато са живи...
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.
