Изкуство

Да се разплачеш в кукления театър

„Малката кибритопродавачка“ в Столичен куклен театър истински ме развълнува.

Да се разплачеш в кукления театър

През последните години като че ли ходя само на куклен театър. За съжаление не ми достигат време и организация за други представления. Но не се оплаквам – всеки период от театралния живот си има своите плюсове. Да си призная много харесвам представленията за деца – по-позитивни, по-искрени, по-жизнерадостни са. И истината е, че кукленият театър днес съвсем не е като този от моето детство. Постановките са много по-модерни, с всякакви ефекти, видео откъси, нетрадиционни интерпретации. И няма друг начин – как иначе ще задържат вниманието на това поколение, свикнало с всякакви 3D, 4D, че и 5D преживявания.

Колкото и да ми харесват спектаклите, те все пак са си за деца. Но „Малката кибритопродавачка“ в Столичен куклен театър истински ме развълнува. И не бях единствената майка, която бършеше сълзи след края на представлението. [[more]] Основната заслуга за това, разбира се, е на вечната история на Ханс Кристиан Андерсен – една от най-тъжните, докосващи, поучителни и оставяща горчивина приказки. Хареса ми интерпретацията на режисьора Тодор Вълов – да работиш с текст на Андерсен изисква много смелост, много талант и много сърце. Много сърце вложиха и актьорите Венцислава Асенова, Камен Асенов, Здравко Димитров, Георги Стоянов, Димитър Тодоров. А Мариета Петрова като малката кибритопродавачка сякаш не играеше, а живееше с образа. Всяка дума, всеки дъх, всеки стон бяха на клетото момиче. А накрая, когато се превъплъти и в ролята на бабата, и на кибритопродавачката, тя бе… дори не намирам достатъчно силна дума да определя таланта ѝ. Толкова силна и тъжна сцена рядко може да се види на представление за деца.

Пиесата, разбира се, има типичните шеги и интерпретации като за малчугани, но финалът е толкова разтърсващ, толкова докосващ, че няма как да не се разплачете в кукления театър.