Преди години, когато още нямаше телефони с камери и дигиталните апарати бяха рядкост, а фотографията беше професия и изкуство, моят приятел Илия ходеше навсякъде с фотоапарата си и дебнеше да снима нещо интересно. Признавам си, че повечето обекти на неговия интерес ми бяха непонятни, даже аз изобщо не ги забелязвах – разни дребни бурмички, гайки и телчета, останали завинаги отпечатани в асфалтовата настилка на улицата, които той снимаше съвсем отблизо.
Много години и много снимки по-късно, днес бях на откриването на изложбата му с кадри на същите тези малки отпечатъци в асфалта (с точното име "Чуждо тяло" и куратор Мая Балталийска). Всички сме вече пораснали, сериозни и работещи хора – работещи друго, не фотография, тя отдавна е занимание за безброй любители с огромни камери през рамо. Но някъде все пак са останали черно-белите снимки и малката мечта на техния автор да ги събере, да ги сподели, да ги припомни на нас и себе си.
Следващият път, когато видя нещо да блести в асфалта ще си спомня и ще се усмихна – а това е повече от достатъчно да знам, че тези снимки имат смисъл.
Тази изложба е една малка сбъдната мечта. И понеже е преди Коледа и понеже всеки от нас си има някъде изостанали и изоставени такива малки, стари, черно-бели мечти и желания, нека си пожелаем - и се постараем - да се сбъднат!
