Така и не ми стана ясно защо филмът Tinker, Tailor, Soldier, Spy („Дама, поп, асо, шпионин“) е преведен в България с имена на карти за игра, като загадката в него беше илюстрирана с шахматни фигури. Всъщност не разбрах и доста други неща от сюжета на филма. Историята наглед е проста – през седемдесетте години на миналия век в ръководството на британското разузнаване е внедрен руски шпионин, което води до убийство и впоследствие до елегантното уволнение на шефа на разузнаването и дясната му ръка – мълчалив мъж на име Смайли. Скоро уволненият шеф умира, а Смайли се заема с трудната задача да открие кой е двойният агент. Аз не разбрах нито кой упълномощи Смайли да се върне на работа, нито какво го навеждаше на разни следи или хора, които проследяваше във филма, нито как в крайна сметка успя да разбере кой е руският шпионин.
Това обаче не ми попречи ни най-малко да харесам самия филм. На първо място атмосферата на Лондон през седемдесетте години е пресъздадена безупречно до последния детайл - от мрачните ретро улици пълни с хора в тренчкоти с чадъри до старомодните костюми, големите квадратни очила, пригладените коси, широките вратовръзки, пушенето непрекъснато и навсякъде, винаги закопчаните маншети на ризите, дори след цяла нощ работа в офиса. В някакъв смисъл целият филм е като любопитно пътуване с машина на времето, което дори успява да промени усещането ни за време и пространство. Освен това всички актьори са страхотни – Гари Олдман е като никога статичен и цялата му лудост е събрана в пестеливи жестове и погледи, Колин Фърт е както винаги достолепен, Бенедикт Къмбърбач е красив и трогателен едновременно и всички останали актьори са не по-малко добри – не случайно цели четирима от тях са номинирани за Британските награди за независимо кино. Един отличен европейски филм, който ни откъсва напълно от реалността в едно спокойно и въздействащо кино пътешествие - без екшъни, без драми и без истерии.
